"Доган спасява партията си в криза", коментира "Труд". Лидерът на ДПС Ахмед Доган ни изненада на Vта конференция на партията с послания и тези, които - ако намерят реално приложение - биха имали значение за бъдещето на страната. Доган е първият политик, който след приемането ни в ЕС обоснова необходимостта от нов обществен договор - на базата на консенсус между целия политически елит и интелектуалния потенциал на гражданското общество. На практика това означава помирение в името на националните приоритети в рамките на ЕС. Друга теза е насочена към партията. Доган връща ДПС към точката, от която тръгна преди 20 г. - запазване на идентичността, и поставя това като стратегически приоритет. Ценното вече не е отварянето на ДПС, не е привличането на повече българи, а е "кръвната група" на различието: езиково, религиозно, културно. Доган приема, че именно с различието си "ДПС е необходимо на ЕС".
"Доган в капан - незаменим за свои, ненавистен за чужди", е анализът в "24 часа". Затова на конференцията той не можа просто да хвърли оставка. Защото ще е виновен не само за всички "негативни явления и процеси в страната", както сам се изрази, но и за разпада на собствената си партия, която е силна в резултат не само на логичните етнически предпоставки, но и на последователен, разумен и тежък труд в комбинация с всеобщо преклонение пред лидера. Всички признават, че просто няма кой да го наследи. Повече от любопитно е как Доган планира да излезе от този омагьосан кръг.
"Не сме готови да заменим Ахмед Доган", признава Филиз Хюсменова, евродепутат от ДПС и член на ЦОБ. В интервю за "Класа" тя казва: "Наистина на няколко поредни форума той поставя въпроса за нов лидер, но засега няма човек, който да получи 100% доверието и уважението на всички членове и симпатизанти на ДПС. Вероятно такъв разговор ще започне, но едва ли ще бъде в скоро време, защото ние нито искаме, нито сме готови да сменим лидера си. Смятам, че човекът, който евентуално би го заместил, трябва да притежава онези качества, които има и сегашният председател на движението. Той е по-различен от останалите - стратег, професионален политик, задава параметрите. На този етап в нашата партия безспорният лидер е Ахмед Доган."
"Янев е работил по особен начин в "Антимафия", казва в интервю за "Труд" Димо Гяуров, депутат от СК и председател на комисията срещу корупцията. Бившият шеф на комисията и лидер на РЗС Яне Янев е държал да отваря лично всички пликове и първо той да се запознава със съдържанието на жалби, сигнали, документи, отговори от институциите на запитвания, и едва тогава да разпорежда какво да бъде правено, как да се завежда и дали да се завежда. Теоретично е възможно да се върши рекет с документите, които не са завеждани. Възможно е също голяма част от тях да изчезнат. Досега комисията е била управлявана най-вече медийно, по думите на Гяуров. С този стил на ръководене е свършено. Ще бъде обявявано и коментирано само това, което е разглеждано на заседание.
"ГЕРБ покачва доверието в политиката си", отбелязва в интервю за "Монитор" Райко Иванов, директор на социологическа агенция СКАН. Той посочва, че 75% от столичани дават положителна оценка на работата на правителството, което говори, че хората одобряват антикорупционните действия и мерки на правителството. Доверието към ГЕРБ се поддържа и от преливането на гласове към формацията на Бойко Борисов. Има сериозно преливане на гласове от НДСВ - 26%, както и от Синята коалиция - 24%. ГЕРБ е политическа сила, която дойде на власт с 40% от гласувалите в България. Според последните изследвания от средата на ноември правителството се ползва със симпатиите на 60% от обществото.
"Бойко Борисов трябва да удари челно мутрите", е мнението на политолога Евгений Дайнов. В интервю за "Новинар" той дава висока оценка за първите месеци на кабинета "Борисов", освен на две "слепи петна". Едното е сигурността. "Там не им вървят нещата, не удрят челно мутрите и групировките, както би трябвало", смята Дайнов. Другото е, че тепърва започват да мислят за икономическа политика. Всичко останало, което правят, трябва да се прави.
"Международна оценка ще определя финансирането на университетите", отбелязва в интервю за "Дневник" Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката. Той обяснява какво включва пакетът от нови образователните закони и промените в досегашните, които ще дадат рамката на реформите в образованието. "Предстои да влезе закон за стимулиране на научните изследвания. Средата за научни изследвания трябва да е по-динамична, на проектен принцип. Трябва да довършим и стратегията за научни изследвания. Поръчали сме изследване на българското производство, на индустрията, да видим какво произвежда страната, от какво има нужда в следващите няколко години. Защото, като хвърляме публични средства за научни изследвания, трябва да знаем къде отиват парите", заявява Игнатов.
"По 25 лв. коледни за 1 100 000 пенсионери", акцентира "Труд". Това обяви вчера премиерът Бойко Борисов в Министерския съвет. Добавките са за хора, които взимат пенсии до 200 лв., поясни той. Сумите ще бъдат изплатени на 4 януари 2010 г. Премиерът обясни, че средствата за пенсионерите са събрани от бюджетите на министерствата, буквално изцеждайки всички пари, които има в държавата. Борисов се извини на хората от администрацията, защото са работили цяла година, надявайки се да получат повече пари под формата на бонуси, надбавки и материално стимулиране. Но това няма да се случи поради липса на средства.
"Приходите растат, но минимално", информира "Труд". Приходите от косвени данъци (ДДС, мита и акцизи) са скочили леко, откакто новото правителство дойде на власт през юли т.г. Това показва проверка на вестника, направена въз основа на месечните отчети на Министерството на финансите. През септември спрямо август постъпленията от косвени данъци са с 27,9 млн. лв. повече, или общо 907 млн. лв. За октомври, от когато са последните официални данни, тези приходи се задържат в същите рамки.
"Богатство, придобито нечество, е тежка духовна бедност!", е озаглавено интервюто в "24 часа" с Цветелина Бориславова, председател на надзора на СИБАНК. Тя е категорична, че няма нищо скрито, неясно и необяснимо в произхода на нейните капитали. Има доказани доходи и платени данъци. Всичко е проверимо, лаконична е Бориславова. Тя посочва, че у нас кризата влезе през икономиката, а не през банковата система. Това е нашата специфика и основното внимание е към намиране на най-добрите решения за подпомагане на бизнеса и производствените предприятия. Днес банките имат средно 17% капиталова адекватност, което е сериозен буфер. Усещането за криза в банките идва от все по-голямата невъзможност клиентите да внасят погасителни вноски и лихви по кредитите. Това, което може да направят финансовите институции, е по-задълбочено да анализират всеки случай, за да се намери най-доброто решение.
"Бизнесът се отказва от над 100 одобрени европроекта", е темата на "Пари". Всяка шеста фирма с одобрен проект и дори подписан договор по оперативната програма "Конкурентноспособност" впоследствие се е отказала от него. Това показва справка за изпълнението на програмата две години след старта й, предоставена от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Към момента подписаните с бизнеса договори са 738, но 124 от тях няма да бъдат изпълнени. Покрай отказаните договори са "спестени" 16,6 млн. евро по програмата. Причините са в забавянето в оценката и изплащането на парите, което отчая потенциалните бенефициенти. Много от договорените средства няма да бъдат усвоени, защото в условията на криза фирмите трудно ще си осигурят средства, за да изпълнят проекта, а впоследствие да изчакват тези пари да им бъдат възстановени. "Плащанията по програмата тръгнаха", уверява в интервю за "Пари" Жулиета Хубенова, съветник по европейските програми в министерството на икономиката.
"Бегом в еврозоната", коментира "Сега". Периодичните подмятания от анализатори, че левът е надценен спрямо еврото, че държавата губи от фиксирания курс, че умерената девалвация ще стимулира икономиката, показват, че именно валутният борд пречи на някои да доведат докрай поредната далавера от национален мащаб. Единствената гаранция срещу възможния нов масов грабеж е държавата да подаде спешно молба за влизане в еврозоната и да се подложи на стриктен контрол от Европейската централна банка и от вероятния бъдещ секретариат на Еврогрупата. България не би имала технически проблеми, защото вече свикна да смята в съотношение 2:1. То ще служи и за пресмятане колко струва сегашното правителство, ако не се изкуши да го промени.
Коментари
0