"Доверието ми не зависи от ДАНС", е озаглавено интервюто в "Труд" с Константин Пенчев, председател на ВАС. Позицията на вътрешния министър Цветан Цветанов, изразена на срещата с Висшия съдебен съвет (ВСС), бе, че съмненията към магистрати ще паднат след проверка за надеждност от ДАНС. Пенчев коментира така: "Ако ме питате има ли хора във ВСС, на които не вярвам, ще ви отговоря, че има. Но ако те минат процедурата през ДАНС, за мен категорично нищо няма да се промени - пак няма да им вярвам. Що се отнася до допуска до класифицирана информация - основният проблем, разискван на срещата с министър Цветанов, за това има международни принципи, възприети и у нас. Всеки има право на допуск до това, което трябва да знае във връзка с извършваната от него работа." Пенчев заявява, че не иска да има допуск до нито една секретна разработка срещу съдии, най-вече административни. Той не желае да има и най-малко съмнение, че е изнесъл информация.

"Девет години припомняне за съда", коментира "Труд" изявлението на американския посланик Джеймс Уорлик, че в страната ни има корумпирани съдии. Преди 10-15 години няколко български политици и магистрати биха реагирали срещу намесата във вътрешните ни работи. Днес "елитът" си мълчи - и не само заради хроничния недостиг на чувство за национално достойнство. На всички е ясно, че американският посланик е прав. Най-вероятно САЩ действат по този начин и в други страни, където имат интереси, а пък са забелязали, че Темида е с вързани ръце уплашени очи. Що се отнася до България, американските посланически "напомняния" за корупцията вече влязоха в деветата си година. Ако оздравяването на съдебната ни система върви с мъка и скърцане, то не е защото задачата е тежка. Просто не достига воля за решаването й.

"Прокуратурата се споразумява с обвиняемите за 50% от присъдите", пише на първа страница "Сега". Половината от 21 890-те осъдителни съдебни решения през миналата година са след споразумение между обвиняемите и прокуратурата. Това сочи статистиката на държавното обвинение. В 11 198 от случаите прокуратурата направо е внесла споразуменията за одобрение от съда. В останалите случаи делото е тръгнало по общия ред, но сделката е договорена, преди да приключи разглеждането му на първа инстанция. В прокуратурата не водят статистика какви дела приключват със споразумение и какви са наложените наказания.

"Правим специализиран съд за мафиоти", обявява в интервю за "Класа" Искра Фидосова, съпредседател на ПГ на ГЕРБ. Сред приоритетите на ГЕРБ за тази парламентарна сесия тя посочва изработването на промени, необходими в борбата с организираната престъпност. Има идея за създаване на специализиран съд, който да разглежда престъпления, извършени от организирани престъпни групи. Това са и делата, които наблюдава Брюксел. Специализираният съд няма нищо общо с Народния съд, който е извънреден и е забранен от конституцията.

"Недосегаемите точили ДДС чрез клошари", съобщава "Монитор". Арестуваните при акцията "Недосегаемите" са източвали ДДС, като са използвали самоличността на роми и клошари. Хората от престъпната империя на бизнесмена Ковачки принуждавали предимно неграмотните да продадат данните си и да се подписват под кухи фирми. Това стана ясно по време на вчерашното съдебно заседание, на което магистратите трябваше да решат дали задържаните при акцията да останат за постоянно в ареста, докато се съберат необходимите доказателства срещу тях. След почти 6-часово заседание съдът реши да остави в ареста само един от петимата задържани от групата.

"Иван Костов се чуди на самочувствието на ГЕРБ", отбелязва "Труд". Управляващите имат навика да се плашат при всеки повдигнат глас и да се поддават на натиска от улицата - затова и се движат по ръба на левия популизъм, заяви вчера в Пловдив лидерът на ДСБ Иван Костов. От ГЕРБ трябвало да преодолеят този проблем и да започнат да реализират реформите, обещани на избирателите и разработени в антикризисния план от 1 октомври 2009 г. "Чудим се с какъв акъл се отказват от прогегнатата им ръка за помощ, с аргумента, че си имали своя политика и я следвали. Това тяхното не е политика, а колебание", допълни бившият премиер.

"Почва чистене на залежалите отпуски", казва в интервю за "Труд" управителят на Националния осигурителен институт Христина Митрева. Според нея може да се помисли гратисният период за заварените случаи да е примерно до края на 2011 г., за да имат хората достатъчно време да ползват невзетите си дни. С това не нарушаваме никакви европейски норми и международни конвенции. Тепърва предстои изслушване на всички партньори в тристранния съвет, за да се вземе правилно решение за изчистване на старите отпуски и за въвеждане на режим, който да не позволява ново натрупване.

"Смърт на "Люлин", е темата на "Труд". Трима строители загинаха, а други трима са в шок след срутване на скеле при изграждането на автомагистрала "Люлин". Всички пострадали са турски граждани, работници на консорциума изпълнител "Мапа Дженгиз". "Ще окажа пълно съдействие за изясняване на причините за инцидента. Наистина се работи с ускорени темпове, но не бива това да става причина за каквито и да е злополуки", коментира вчера строителният министър Росен Плевнелиев. В последната година от Българската браншова камара "Пътища" неведнъж предупреждаваха, че строителството на магистрала "Люлин" се извършва некачествено.

"Кошмар! Септември икономиката ще заспи и няма да се събуди", предупреждава от страниците на "24 часа" Иван Костов, председател на ДСБ. Той нарича новите антикризисни мерки на правителството "безлични и неефикасни". Според Костов те ще бъдат заместени всеки момент от една силна мярка - вдигането на ДДС. Но това е мярката на бившия премиер Жан Виденов от 1996 г. Тогава не даде резултат и кой може да ни убеди, че сега ще даде? Ако управляващите нямат сили да правят реформи, ако трябва друга политическа конфигурация, да ходим на избори. Само че първо ще минем през управление на Първанов. През два месеца пълно разбиване на сегашната изпълнителна власт и през 3 месеца управление на служебен кабинет на Първанов. Какво ще има след 5 месеца в държавата? Аз изобщо не искам да си го представям, заявява Костов.

"222 млн. лв. изтекли от енергото за външни услуги", акцентира "24 часа". Това стана ясно от справка, предоставена в края на миналата седмица от енергийния министър Трайчо Трайков в писмен отговор на депутатско питане. Това е т.нар. аутсорсване,  за което министър-председателят Бойко Борисов подозира, че се използва за увеличаване на законорегламентираната печалба. От отговора става ясно, че голямата част от фирмите, които извършват т.нар. външни услуги, са собственост на компаниите, които приватизираха българските енергоразпределителни дружества.

"Туризмът е най-големият работодател", отбелязва "Монитор". Близо 200 000 се очаква да поеме туризмът допълнително само през това лято. Браншът без съмнение ще се окаже най-големият работодател при сезонната работа, показват предварителните сметки. Според доц. Цветан Тончев, шеф на Туристическата камара, той осигурява постоянна работа на над 120 000 човека, но почти двойно ще бъдат заети през следващите 3-4 месеца. Според експерти през активния сезон чакаме над 5 млн. туристи в страната.

Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков бе на неформална среща на финансовите министри от ЕС в Мадрид. Една от темите, които коментира за "Стандарт", е готови ли сме за въвеждане на еврото. "За еврото ние още не сме готови, има още много какво да правим. Първата голяма стъпка, и за мен по-важната, е REM-2. Защото времето, докато сме в този валутен механизъм, ще ни позволи да свършим структурните реформи, които са ни необходими. За да влезем в еврозоната, трябва да сме свършили големите структурни реформи в образованието, здравеопазването, пенсионната система и държавната администрация. Без да имаме тези реформи, за мен не е хубаво България да е в еврозоната", смята Дянков.

"Премиерът има червени уши", е коментарът в "Сега". Посочва се, че България няма да кандидатства за еврозоната, защото премиерът й Бойко Борисов се срамува заради своя предшественик, който му завещал скрит бюджетен дефицит. Разколебаването на Борисов трябва да има друго обяснение освен чувството му за срам. Той напираше да влезе по-бързо в еврозоната, за да разблокира гаранционния резерв за валутния борд, възлизащ на 8 млрд. лева. Към него се добавя и фискалният резерв, започнал напоследък да се топи. Държавата се подготвяше да смени финансовия си надзорник МВФ с ЕЦБ. Тънката игра е, че техните критерии за поддържане на макроикономическата стабилност са сходини, но не съвпадат. Докато МВФ се интересува главно от устойчивостта на валутния курс, ЕЦБ следи зорко бюджетния дефицит, държавната задлъжнялост и инфлацията. Борисов можеше да извлече поне една полза от кризата, защото тя усмири инфлацията и хоризонтът пред България към еврозоната се разчисти от само себе си. БТА