"Борисов извика медиите за съдии в спор с Първанов", отбелязва "Труд". За първи път действащ министър-председател извика журналистите за съдии в спора на първите държавни мъже. Повод е публичното изявление на президента Георги Първанов, че е свидетел на осъществявана от правителството "последователна кампания за натиск върху медиите", която според него цели "да бъдат уплашени определени медии". Чрез шефката на кабинета си Румяна Бъчварова премиерът попита в писмо главните редактори има ли случаи, в които от името на или чрез представители на българското правителство е бил оказван натиск върху редакционното и новинарското съдържание на медиите. Има ли решение на българското правителство с което са били ограничавани правата на медиите? Тълкуват ли решението за намаляване на броя на членовете на СЕМ и КРС, като ограничаване независимостта на българските медии?

"Той буквално лъже", цитира "Стандарт" коментар на Бойко Борисов за изявлението на президента Георги Първанов, че на медиите се оказва непрекъснат натиск. "Не считам, че един държавен глава би искал във времето на финансова и икономическа криза в цял свят да се сваля правителство, избрано по демократичен начин", допълни премиерът. Той предполагал, че критиките на Първанов са провокирани от положителните оценки, които правителството получава от евроатлантическите партньори. "Не виждам защо Първанов трябва да жали толкова престъпността", заяви Борисов по повод твърдението на президента, че мерките на кабинета са много радикални и ни водят към полицейска държава.

"24 часа" публикува отговорите на някои главни редактори и ръководители на медии. Максим Минчев, генерален директор на БТА, посочва: "По своя статут БТА е независима национална медия, ръководена преди всичко от основните правила на агенционната журналистика - точност, безпристрастност, равнопоставеност и бързина. Уважавайки тези принципи, нито сегашното, нито друго българско правителство през последните години под никаква форма не е оказвало натиск върху съдържанието, обема и облика на новинарските ни емисии. Като всяка друга държавна медия, и БТА е принудена да запази качеството и обема на своята продукция в условията на криза. В крайна сметка ние гледаме на това освен като на трудност, която трябва да преодолеем и като на част от конкуренцията между медиите, при която при равни условия успява по-добрият. Що се отнася до броя на членовете в регулаторните органи, не смятам, че независимостта на СЕМ и КРС зависи от това дали са трима, 30 или 300 души. Всичко е въпрос на съвестта, морала и професионалните качества на всички негови членове".Венелина Гочева ("24 часа") съветва българските политици две неща: да не се опитват да измерват медийната независимост по техни собствени критерии и да не използват медиите за рефер в битките си. Тошо Тошев ("Труд") заявява, че никога и по никакъв повод представител на която и да е от властите не си е позволявал да упражнява натиск върху ръководството на вестника. Силва Зурлева (член на борда на директорите на Нова тв) заявява: "На първо място ние сме професионалисти. Ние никога не сме били арбитър в политическите борби". Уляна Пръмова (директор на БНТ) уверява, че никога не е получавала обаждания, които да са я принуждавали да направи нещо против волята си или да промени свое решение. Славка Бозукова ("Стандарт") посочва, че в последните години вестникът е накарал управляващите да имат респект от него, а не обратното. Галя Прокопиева ("Капитал") отбелязва, че в момента медийният пазар е под стрес и силно изкривен, което уврежда качеството на журналистиката.

"Един клати лодката, всички се давят", коментира "Стандарт". Според автора няма нищо ненормално политиците да се замерят с лоши думи. Страшното е, когато в опита да удариш тежко противника, си готов да обърнеш държавната лодка, в която се клатушкаме всички. Нажежаването до червено на политическите препирни е обичайно, когато се задават избори. Местните и президентските обаче ще се проведат чак след година и половина. Вотът е далеч, но пък кризата е тук и сега. Няма нищо по-опасно точно в този момент държавата да хлътне в политическа криза. Вариантът за извънредни парламентарни избори едва ли ще доведе до нещо добро освен нов цикъл на нестабилност.

"БСП губи стратегически позиции", казва в интервю за "Сега" Георги Пирински, заместник-председател на НС и депутат от "Коалиция за България". БСП губи и шанса да заеме една много по-активна позиция в обществото. Върху партията тежи сянката на неморално поведение на нейни представители във властта, което е убийствено. Досега не е намерен начинът и категоричният знак, че този проблем е разбран. Според Пирински БСП трябва да си възвърне самочувствието на носител на кауза. В ръководството на БСП трябва да изкристализира ясна дефиниция на каузата. А каузата е да се промени насоката на развитие на страната.   

В интервю за "Труд" Александър Михайлов, шеф на Инспектората на земеделското министерство, разкрива, че горските заменки над Боровец, направени на далавера от бившия министър Нихат Кабил в полза на енергийния бос Христо Ковачки, са незаконни. Когато министърът и горският началник са подписвали замените, Националното управление по горите не е съществувало в правния мир. По думите на Михайлов "в предишното правителство заменките са грабежът на века".

"Държавата няма да влияе на лихвите", пише "24 часа". Малко опасно е държавата да започне да ограничава лихвите по кредитите. Така премиерът Бойко Борисов коментира идеята на "Атака" да се въведе таван върху процента, с който се оскъпяват теглените от банка средства. Той подчерта, че и в момента лихвите падат и трябва институциите да бъдат оставени да работят. Да се въведе механизъм, който обвързва максималната лихва по кредитите със средния лихвен процент по депозитите, предлага "Атака". Идеята е максималната лихва по кредитите да не може да надвишава с повече от 0,5% средния лихвен процент по депозитите.

"Антикризисните мерки са здравословни за икономиката", казва в интервю за "Монитор" Стоян Мавродиев, депутат от ГЕРБ. Според него кризата е добър повод за реализирането на успешните и така необходими секторни реформи. Правителството се е съсредоточило върху намаляването на държавните разходи, насърчаването на заетостта и неувеличаването на данъците като основни инструменти за излизане от кризата. Идеята за финансиране на бюджетния дефицит със средства от фискалния резерв е в процес на обсъждане и прецизиране с оглед реалните ползи и негативи, но с оглед тежкото наследство от предишните управляващи и кризата може да се окаже, че това е най-добрият вариант за справяне със ситуацията, смята Мавродиев.

"27 общини пред фалит", алармира "Труд". Общините са на ръба на оцеляването, а 27 от тях са изправени пред фактически фалит. Причината е в орязването на бюджетите им с 15% със задна дата от януари или с 30% от 1 юли. Кметствата, които остават реално без средства, са най-бедните, в чиято хазна постъпват малко местни данъци и такси, а бюджетът им по правило идва основно от държавната субсидия. Те нямат свои имоти, които да продават или отдават под наем.

"Тръгва акция и срещу корумпирани данъчни", съобщава "Труд". МВР и инспекторатът на НАП започват проверки на ревизионните екипи в структурата на приходната агенция. Всеки екип, в който са извършвани нарушения или се докаже корупция, ще бъде незабавно разформирован, обяви шефът на НАП Красимир Стефанов в специално обръщение към подчинените си. Освен това шефовете на корумпирани ревизионни екипи ще бъдат незабавно освобождавани и ще бъдат налагани дисциплинарни наказания на ръководителите на териториалните дирекции, в които са открити нередности. Хванатите в нарушения ревизори ще бъдат давани и на прокуратурата.

"До март 35 нови милионери", пише на първа страница "Стандарт". Кризата роди нови богаташи. 35 нови милионери се появиха у нас за три месеца. Депозитите им в банки са надхвърлили 1 милион лева от януари до март, показва статистиката на БНБ. Така през тежката зима на 2010 г. богатите у нас са се роили три пъти по-бързо, отколкото през предишната година. Сметките също растат - увеличението е общо с 202,5 млн. лева за три месеца. Голямата част от парите са на фирми, които няма къде да инвестират заради кризата. Затова бизнесмените ги влагат в лични сметки, които носят по-високи лихви. В същото време обаче броят на депозитите намалява с около 320 хиляди. Това означава, че по-бедните българи са на ръба на оцеляването и вадят от банките парите "за черни дни".

"Берлин чества юбилея на атлантиците ни", информира "Труд". Международен симпозиум за Афганистан в Берлин бе посветен на 20-годишнината на българския Атлантически клуб. Форумът "Да разберем Афганистан" бе организиран от германския Институт за културна дипломация и НАТО и в него участваха шефът на атлантиците Соломон Паси и българска делегация. Домакините проявиха специален жест, посвещавайки събитието и на навлизането на българския Атлантически клуб в 20-ата годишнина от създаването му. "Атлантическият клуб в България: Там, където миналото вдъхновява бъдещето" бе мотото за отбелязване на юбилея. БТА