Специално за DarikFinance.bg макроикономистът Георги Ганев очерта в свое интервю три възможни сценария за развитието на българската икономика през 2010 г. Според Георги Ганев, засега правителството успява да удържи исканията за все повече разходи, което по думите на макроикономиста говори за правилни действия от страна на министъра на финансите. Днес публикуваме продължението на разговора с Георги Ганев, в което той заявява, че България със сигурност ще излезе от кризата, като държавата с едни от най-стабилните финанси и бюджет. Това пък може да даде повод за поредни усилия от страна на официалните власти за влизане на България в механизма ERM2, предверието на еврозоната. Усилие, което буквално изисква броени минути разговор с подходящите влиятелни лица от ЕС и ЕЦБ.

Преди месец казахте, че България е в уникална позиция спрямо държавите от Европа, наистина ли е така?

България е в уникална позиция, особено на континента Европа. България ще влезе в най-добрата фискална форма, т.е. българският бюджет, финансите на държавата България ще са в най-добрата форма за целия континент и за голямата част от света.

С други думи, когато започне фазата на растеж, страни като Гърция, за която не искам да използвам силни думи, но тя де факто фалира. Държавата Гърция не бе в състояние да си плаща дълга. И Германия трябваше да ги спасява и то така, че да се измисли начин да не ги спасява ЕЦБ, защото тогава щеще да възникне проблем, че всеки член на еврозоната ще каже – хубаво и аз ще фалирам, да ме спасяват и мен. Трябваше да се намери начин хем да ги спасят, хем да не е ЕЦБ, т.е. да не е официална парична политика, та през Германия се намери начин, но Гърция фалира. Тук трябва да си го кажем „право куме в очи”!

Ислания и Ирландия също бяха много зле!

Исландия затова толкова се забърза съм ЕС и еврозоната, защото фалира. Ирландия е пред фалит. Унгария фалира по други причини и то овреме, тя фалира преди кризата.

Прибалтийските страни са обаче съвсем друга история. Те са малки, страшно волатилни, при тях балонът се наду до огромни размери. Просто защото те хванаха вълната на балона нагоре много преди нас. Съответно при тях балонът достигна много по-големи висини и като се спука има много по-голямо падане, но държавните финанси там не са толкова проблематични. Дори в Естония голяма част от спада се дължи на нарочен опит на естонските управляващи да вкарат дефицита в рамките на Маастрихт, за да могат да влязат в еврозоната. Ако те бяха раздули бюджетния дефицит до 6-7% от БВП, а не да го държат на 3%, най-вероятно спадът щеше да е сравним с нашия. Но там освен, че  кризата спука балона, те затегнаха и бюджета и затова се получи този спад от 15%.

България се оказва, че понеже по време на добрите времена направихме точно това, което пише в учебниците – по време на добри времена прави излишъци. Защото Гърция в добрите времена правеше по 4% дефицит, а като станаха лошите той отиде на 12% и целият свят каза – тези са за фалит и те са!

Когато са добри времената държавата трябва да прави излишъци, за да може, когато дойдат лошите да има накъде да отиде на дефицит и хората да не си кажат – тези са изгърмели. Вместо това ще си кажат – а тука има натр упан резерв, сега хората си го харчат, защото така казват учебниците. И в България се случи точно това. По една или друга причина, може би заради валутния борд, може би заради необходимостта от доверие на хората в паричния режим, но четирима последователни министри на финансите правеха каквото е възможно да е здрав бюджетът или да е на излишък. Като се започне от Муравей Радев, който така и не го докара до някакъв голям излишък, но със сигурност нямаше никакви сериозни дефицити, при Милен Велчев се отиде на излишъци, Пламен Орешарски ги запази. Можем да имаме всякакви забележки към тези хора, но в това отношение нищо не може да се каже. И сега Симеон Дянков става неприятен на почти всички, като се опитва да държи бюджета в съвсем малък приемлив дефицит за 2009 г. и обещавайки балансиран бюджет за 2010 г. Но по-скоро ще имаме излишък.

Защо само България, Полша дори технически не навлезе в рецесия!

Полша не е в рецесия, но има фискален проблем. Тъм също има голям дефицит и това е дългосрочен проблем за тях.

Пак да кажа – България влиза в абсолютно най-добрата възможна форма. Това е единствената държава, в която т. нар. циклично изгладен бюджетен баланс, България включително и за 2010 г. остава на „+”. Т. е. когато се коригира това, че сме в рецесия, всъщност бюджетът ни остава с положително салдо.

Освен това се очаква публичният дълг да продължи да пада, освен ако не се случат намеренията да се емитира някакъв дълг. Просто да се тества пазарът, ако това стане, ще се увеличи публичният дълг, спрямо общата стопанска активност не е ясно с колко ще се увеличи, но публичният дълг е стабилен.

Да дам пример с Ирландия, където публичният дълг отиде за няколко години от 15% на 75% от националния им доход. Значи 60 процентни пункта натоварване на дълга от националния доход – това е много.  

Проблемът е, че всички тези страни ще трябва да плащат дългове, бюджетни, фискални и да лекуват бюджети. Т.е. по време на фазата на растежа, те не само ще трябва да елиминират дефицитите, но ще трябва да излизат на излишък.

Докато ние вече сме там. Съответно държавата няма да тежи на фазата на растежа. Навсякъде другаде в Европа, в по-голямата част от света, включително в САЩ - ще плащат.

В САЩ също ще си плащат или ще инфлират долара, като при тях ситуацията е малко „сърби-боли”. Защото доларът продължава да е световна валута. Ако те тръгнат да си олекотяват бремето с инфлация, светът ще избяга от тази валута като резервна. И някой друг ще се облагодетелства не бих залагал на много на еврото. По-скоро бих погледнал към Китай.

И тогава изведнъж ще се окаже, че големият резултат от тази криза ще бъде връщането на света към нормалното му състояние, в което Китай е най-богата страна. Аз това непрекъснато го повтарям на моите студенти, че през последните 5 000 години, времената, в които Китай не е сред най-богатите страни в света, та тези времена са не повече от 10%. Така че нищо изненадващо няма да се случи светът да се върне към нормалната си ситуация. Ако светът избере за резервна валута юана, тогава обаче в Китай ще трябва да спрат да манипулират обменния курс. И при тях е малко „сърби-боли”, като при тях това е политическата им система, защото когато нямаш демокрация, фактически нямаш достоверна гаранция на имуществените права. Това е големият проблем, защото диктаторът винаги може да ти вземе всичко. И този проблем Китай ще трябва да си го решава.

Може светът да се окаже в една ситуация, в която за разлика от разпадането на системата след Втората световна война на фиксирани курсове през долара към златото, тя се разпадна в началото на 70-те, но все пак доларът остана световната резервна валута. Сега може да стигнем до още по-ентропичната световна ситуция, в която няма резервна валута, това е още един риск, който всички трябва да го управляват, което не е непременно лоша новина, защото светът е показал способност да се научава да управлява подобен тип рискове след известно време. Изключително ценен опит в научаването на тези рискове са кризите. Докато не стане криза няма как да се разбере един риск къде му е проблемът.

Защо не еврото?

Много дефицити, ето още една причина. Погледнете само къде стоят държавните дългове на страните в еврозоната. 2010 г. ще се окаже следният парадоксален факт. България, страна извън еврозоната, на която органически и показват, че не я искат вътре е единствената в ЕС, която абсолютно спазва изискванията на Пакта за стабилност и растеж, който е основният пакт, който казва какво трябва да става за страните членки от еврозоната. България ще бъде единствената! Единствената, която ще има публичен дълг под 60%, която ще има дефицит под 3%. При инфлацията е малко по-различно, там бързо ще излезем от покритието на този критерий, защото нашата инфлация е структурно заложена да бъде по-висока, но единствена, която ще има стабилен валутен курс без да сме в ERM2. Всички останали ще имат по-висок публичен дълг и/или бюджетен дефицит по-висок от критериите.

Една друга част от сценариите, за които говорех по-напред, са дали България ще регистрира видими стъпки в придвижването към еврозоната през 2010 г.

На декларативно ниво има желание!

На декларативно, винаги го е имало желанието. Но за съжаление при предишното правителство извън декларативното ниво май нищо не бе свършено като домашно. Говоря не за декларации пред публиката, а за хващане на съответни министри под мишница на кафенца в ъгъла и да му кажеш, абе тука трябва да ми дадеш това, пък България онова, този тип грозни, мръсни сделки, без които не може. Ще видим това правителство къде е. Но гледам, улавят се така сигнали на сегашното Министерство на финансите и на БНБ, улавям някакво очакване, че тази година ще влезем в ERM2. До колко то ще се окаже реалистично или - не ще видим. Формалният механизъм, в който трябва да прекараш 2 години, за да покриеш критерия за стабилност на валутния курс. За да се покрие този критерий за стабилност на валутния курс, не само той трябва да е стабилен, което за нас не е никакъв проблем, но трябва да си формално в този механизъм, в който си се разбрал с ЕЦБ. Това са преговори за четири минути на кафенце. В смисъл трябва да седнат Иван Искров и Трише да пинат кафенце и да си стиснат ръцете. Няма нищо за приказване. Просто трябва да се извърши този акт и да се подпише някакъв документ. Там ни е големият проблем, че ЕЦБ не иска да се седне на кафе с нас.

А защо?

Това е въпрос с много дълъг отговор. Аз лично имам три причини.

Първата е, че имат някакво ниво на доверие към България и то не е неоправдано. Т.е. ние не сме от хората, които сме показали със 130-годишната ни най-нова история, че сме много благонадеждни. Може да се окажем в положението да ни спасяват, както е Гърция.

Ами тях защо ги спасяват тогава?

Гърция я спасяват през Германия и си е проблем, ЕЦБ биха искали да няма такъв проблем. Гърция не само ги излъга, за да влезе в зоната, но сега им прави и проблем. Ние поне няма да ги лъжем, но проблем можем да станем. Има такова недоверие, докъде е основателно е друга тема, ние сме си го заслужили. Това е заради нашето поведение през десетилетията.

Втората причина е заради това малко западноевропейско чувство за превъзходство – тези какво искат да сядат на нашата маса. Има го това, колкото и да не го признават. Има някакво такова високомерие да не те допуснат в клуба.

Това го имаше и към Словакия, особено от страна на ЕЦБ, политиците по-малко, но говорим за бюрократите, технократите, еврократите от ЕЦБ, които някак не искат да се занимават с такива като нас.

Плебеи?

Патриции и плебеи, да има го това. Може би не е кой знае колко, но го има.

И третата причина е чисто бюрократичния интерес. ЕЦБ, членовете тези, които са около масата в момента, имат бюрократичния интерес да не се увеличава броят на седалките около масата. Причината е вътрешната организация на комитета, който определя паричната политика. Около масата с право на глас не могат да стоят повече от 21 човека. Сега вече са 22-ма, 16 члена на еврозоната заедно с 6-ма от Франкфурт -  президентът Трише, вицепрезидентът и 4-мата членове на ЕЦБ. Тези 6 човека и управителите на националните централни банки в еврозоната представляват този комитет. И се казва в договора от Лисабон, че те не могат да са повече от 21.

Тогава какво излиза в този случай?

В момента действаме на изключение. Европа е набор от изключения от правилата. Изключението казва до 25 може да гласуват всички. Сега гласуват 22-ма, после 23-ма, но станат ли 25 вече няма да може. Само 21 членове ще могат да гласуват на ротационен принцип. Шестимата от ЕЦБ винаги си гласуват, а всички останали се разделят на групи – големи, средни и малки. Големите са 5, от тях винаги гласуват 4, от малките е друго съотношението, а ротацията при най-малките прави така, че гласуването е още по-рядко. Между другото България още не е ясно дали ще е към средно малките или най-малките. Ако влезем преди Полша ще сме средно малки. Така всеки следващ член на еврозоната ги доближава до момента, в който ще загубят бюрократично право на глас, влияние. Аз не казвам, че в това има нещо лошо. Всяка нормална бюрократична структура се опитва да максимизира влиянието си чрез повече власт и чрез повече средства, които текат през нея. Това е напълно нормално поведение на бюрокрациите. Но резултат от това е нежеланието за приемане на нови членове. И бариерата, която се оказва че може да спусне ЕЦБ, е ERM2. Оказва се, че ако една страна влезе в ERM2, това се случи със Словакия, а вече и с Естония, вече не зависи от ЕЦБ дали страната ще влезе в еврозоната. Последното място, където могат да сложат забрана, е влизането в ERM2. И ние го усещаме болезнено.

Не казвам, че мотивите им са гадни или неприятни. Това са напълно нормални и естествени човешки мотиви, с които ние трябва да се справим. Трябва да имаме стратегия как ги преодоляваме, че трябва да се преговаря с тях, че ние трябва да им дадем бонбонче, за да ни дадат на нас. Такъв е светът на Европа - танто за кукуригу - през цялото време.