Големият град не е просто стерилна среда от бетон, обитавана от хората или замърсена с отпадъците на урбанизацията клоака, в която природата се ограничава до парковите площи. Всъщност всеки мегаполис е сложна екологична система, в която човешката компонента, макар и основна, не е единствената.

 

В Бристол има малко бездомни кучета. Ще си кажете, чудесен град. Но екологичната ниша не може да стои празна. На мястото на кучетата там има лисици.

 

Според Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора, лисицата е застрашен вид, но иначе популациите им са стабилни и са разширили своя ареал в съответствие с настъпването на човека.

 

Лисиците принадлежат към същото биологично семейство като кучетата и вълците, но според най-новите научни данни в поведението и социалната среда на отделните видове има разлики.

 

В един свят, постепенно завладяван от разрастването на градовете, червените лисици успешно се установяват в задния двор на хората, пише Sciencedaily.

 

Изненадващо общителни, тези лисици, подобно на вълците, живеят в определени семейни групи с доминираща двойка и различен брой на подчинените възрастни.

 

През пролетта всяко семейство създава кучило от малките. Като пораснат някои от младите лисици, остават в семейната група, а останалата част напускат в търсене на друго семейство, към което да се присъединят. Учените дълго време се чудеха какво кара тези индивиди да напуснат безопасността на техните семейства.


Градските лисици в Бристол са проучвани непрекъснато от 1977 г. насам. Те дават рядко срещан прозорец към обикновено потайния живот на този вид. Докато останалата част на града спи, специален екип от изследователи от факултета за биологични науки на Бристолския университет прекарва многобройни нощи, следейки лисици с радио-яки.

 

Създаването на родословни дървета за лисиците се оказва изключително трудно, тъй като по време на брачния сезон мъжките индивиди често се промъкват и се чифтосват с непознати женски.

 

Въпреки това, чрез комбиниране на теренни наблюдения с ДНК тестове за бащинство в лабораторията, учените вече са успели в създаването на мащабна семейна история на местните лисици.

 

Използвайки тази информация, те са установили, че на база генетичните връзки с членовете на семейството, женските имат своята стратегия за разпръскване.


Резултатите показват, че господстващо място в този ред имат майките, които определят дали младата лисица ще остане в семейната група или не. С предимство се ползват децата на двойката водачи. Най-изненадващ за учените обаче е фактът, че мъжките индивиди изглежда не играят никаква роля в това решение.

 

"Тези открития имат важно отражение в еволюцията на географското разпространение на живеещите в група социални бозайници, и предоставят уникална възможност да напреднем с нашето разбиране на основните биологични процеси на разпръскване," коментират учените.