Един на всеки шест лева, отпуснати като кредит, е проблемен за събиране: в понеделник БНБ публикува статистика, според която делът на проблемните кредити у нас е нараснал до 16.45% през август 2010 г.

Проблем ли е това? DarikFinance.bg проведе мащабно разследване в търсене на отговора. На вниманието на читателите е последният материал от серията, който ще бъде публикуван в два последователни дни.

Димитър Събев, редактор в DarikFinance.bg, за икономическите и потребителските измерения на проблема "проблемни кредити".

Каквото и да говорят банкерите, да се теглят кредити не е купон, щом взетите назаем пари трябва да се връщат. В някои доста редки случаи с времето задълженията намаляват. Ако политиците изпуснат юздите на инфлацията, длъжниците започват по-често да се усмихват – обезценява се и дългът. Точно това се случи у нас в средата на 90-те години. Доста хора тогава можеха да купят жилище с няколко месечни заплати и мнозина се усетиха навреме.

Има и друга опция за невръщане на дългове, несравнимо по-неприятна – когато човек иска, но не е в състояние да го направи. При загуба на работа, орязване на заплатата или нереализирани очаквания за странични приходи 90 дни минават като миг и кредитът в банковите тефтери започва да се именува „проблемен“. Въпросът е, че личните проблеми на множество неизрядни длъжници могат да прераснат в проблем за икономиката и цялото общество.

Не друго, а проблемните кредити в САЩ доведоха финансовата криза от 2008 г., която се определя като най-тежката от Голямата депресия насам. Второкласните ипотеки, тоест жилищни кредити, отпуснати на хора без устойчиви доходи, заразиха сложни финансови продукти за трилиони. До 2006 г., когато бе пикът на този пазар в САЩ, бяха отпуснати второкласни ипотеки за 600 милиарда долара. През първото полугодие на 2010 г. е започната foreclosure – процедура (принудително придобиване от банките) на 1.65 милиона жилища, или 1.28% от общия брой на жилищата в страната. А през август 2010 г. кредиторите са започнали процедура по изземване на 338 836 жилища.

Но нека насочим внимание към проблемите в България. Последните данни на БНБ показват солиден и засилващ се ръст на проблемните кредити, които през август т. г. достигнаха 16.45% от всички кредити без овърдрафтите. Едно на шест: много или малко е това? Сравнението поставя България някъде по средата между Украйна, където проблемните кредити достигат 29% и САЩ с 5.4% дял, където високата обща кредитна активност компенсира сериозния дял на провалящите се второкласни ипотеки.

Тенденцията за увеличение на дела на проблемните кредити у нас може да се установи по следната таблица, обобщаваща статистиката на БНБ* (данните са в хиляди лева).




* В статистиките за общия размер на кредитите на нефинансовите предприятия са включени и овърдрафтите. Без овърдрафтите, проблемните фирмени кредити през август 2010 г. са 17.2% от всички

С просто око се вижда, че проблемните кредити ескалират в рамките на 2009 г. От януари 2009 г. до юли 2010 г. общият обем на кредитите за предприятията е нараснал с 1.2%, а проблемните според посочената методика са се увеличили с 422%. Потребителските заеми са нараснали за въпросния период с 5.9%, а проблемните от тях – с 221.5%. Ипотеките са се увеличили с над 10%, но проблемните сред тях - с 455%. Само за периода август 2009 – август 2010 г. проблемните ипотеки са нараснали с 143%. Това вече означава нещо.

Според Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк и член на УС на Асоциацията на банките в България, не трябва да правим драми от проблемните кредити – просто няма защо. „Определен процент лоши кредити има и в най-добрите години“, посочва той. Всичко, което се случва в банките, е рефлексия на това, което става в реалната икономика. Когато реалната икономика спре да пада и започне да се качва, проблемните кредити ще спрат да растат като обем, уточни той за DarikFinance.bg.

Нещо повече, когато икономиката тръгне нагоре, бързо ще започнат да се намират разрешения, твърди банкерът. Фирмите вече започват да продават и купуват и тяхната дейност реализира обезпечения. Но за да бъде решението успешно, то трябва да се подкрепи от една устойчива икономика. „Защото лошите кредити са една дроб, в която в числителят е общият обем на кредитите, а в знаменателя са лошите кредити. Колкото повече расте горната част, толкова по-малък проблем стават проблемните кредити“, обясни Левон Хампарцумян. От банкерска гледна точка, хубавото нещо за България е, че тук няма голяма категория необезпечени кредити. Тоест у нас срещу един лош кредит почти никога не стои нула.

У нас един кредит действително може да е добре обезпечен и въпреки това да попадне в графата проблемен. Според действащата Наредба 9 на БНБ от 2008 г., проблемен кредит е сборно понятие за необслужван кредит (с просрочия над 90 дни), преструктуриран кредит (постигната договореност между длъжника и кредитора за уреждане на задължението), както и на необслужван над 180 дни кредит, който вече се определя като загуба. Т.е. проблемен кредит не е равен задължително на загубени от банките пари.

Въпреки това можем да намерим основания за безпокойство. Сериозният ръст на проблемните кредити у нас се наблюдава след 2009 г., тоест той е пряко следствие на кризисните процеси. В този смисъл проблемите с плащанията по заемите не са нещо преходно, щом (или именно защото) са директно обвързани със състоянието на икономиката. През 2009 г. потънахме в рецесия, като е регистриран спад на БВП от 5%, дължащ се на 4% спад в разходите за крайно потребление на домакинствата, но и на 30% съкращаване на бруто образуване на основен капитал, т.е. бизнес инвестициите.

Докато в САЩ проблемните кредити бяха причина за кризата, в България те са следствието й. Дори у нас да не видим зрелищните сривове на английските и американските банки от 2008 г., не е уместно да се преструваме, че проблемните кредити не са поне потенциален проблем за финансовата стабилност на страната.

Този проблем според мен ще се изрази в общ спад на бизнес активността заради ограничаване на кредитирането, в нарастване на бедността и свързаното с това социално напрежение заради по-голямата тежест на ежемесечните плащания в ограничените доходи на домакинствата, но и в търсене на непочтенни от потребителска гледна точка източници за печалби на банките.

Продължава ...  

Прочетете и останалите материали от поредицата:

Интервю с Момчил Андреев, председател на УС и изпълнителен директор на Райфайзенбанк
Анализ от изпълнителния директор на МостФинанс, събирач на просрочени кредити
Разговор с изпълнителния директор на небанковия кредитор Easy Credit
Практични съвети какво да правим ако просрочим кредита си от експертите на финансовия пътеводител Моите пари