Продължавам да се убеждавам, че българинът не е добър мениджър на имотите си. Алчен е да има повече от една къща и обикновено го постига, доходите му не стигат, за да ги поддържа в добро състояние, обаче предпочита жилищата му да се рушат необитавани, отколкото да спечели пари от тях.

Лудницата на имотния пазар от последните 2 години и настоящите прокоби за болезнен срив в цените не изглежда да са вразумили някого. За пореден месец брокерите на имоти се оплакват от липсата на сделки, но в същото време статистиките не показват чувствително намаление в търсенето.

WebCounter-ът на един от най-представителните сайтове за имоти imoti.net показва, че средномесечно обяви се разглеждат повече от 375 хил. уникални потребители, което съвсем не е малка цифра. В същото време в интернет пространството се появиха портали с обяви за публична продан, а доста често срещана гледка са сгради, по които висят табели с надпис: "Продавам апартамент. Бонус - гараж".

Това ми показва, че хората не са спрели да търсят и да чакат своята оферта. Просто няма кой да им я предложи, а причината освен психологическа, се крие и в това, с което започнах.

За да илюстрирам търсенето, ще взема за пример София, където безработицата е сред най-ниските в страната. Нормално, заради университетите и в пъти по-високите заплати, към нея се стичат стотици хиляди човека годишно. Според последни дани, в столицата в момента живеят за постоянно 1.2 млн. души. Нормално, с ефектите от кризата, много от съкратените от работа в провинцията ще се насочат към София, с което цифрата на прииждащите ще се повиши, а сами може да се досетите, че първата работа на всички е да потърсят жилище.

При среден наем 250 евро на месец и липса на елементарна култура от страна на хазяйстващите /под каквато разбирам създаване и поддържане на нормални за живеене условия съгласно исканите суми/, мнозина поглеждат към опцията да купят нещо, защото поговорката казва, че е по-добре да плащаш заем, отколкото наем. Наред с това битува схващането, че в този растящ, но не стареещ град, винаги можеш да се освободиш от имотната си инвестиция.

Тези постановки ми дават основание да смятам, че ако имате имот за продажба, то моментът за вас е именно сега и не бива да протакате във времето. От няколко месеца насам то работи единствено за купувачите. Ето и какви са аргументите ми:

# все още хората имат някакъв кеш и не са изяли съвсем спестяванията си. Банките продължават да имат интерес от отпускането на заеми;

# повечето ви конкуренти, продаващи имоти, са се отдръпнали от пазара в изчакване на следващия ръст в цените. Такъв обаче няма да има в близките 2 години, а и съвсем няма да е до онези нива от началото на 2008 година;

# имотът ви старее с всеки изминал месец на изчакване, като същевременно ви товари като собственик с данъци, такси, сметки за ТЕЦ, енергиен паспорт.

Според различни статистики броят на непродадените апартаменти в София варира между 25 000 и 300 000. Брокерските прогнози допълват апокалиптичните данни с очаквания за спад на цените с поне 25% до края на лятото. Процесът ще се ускори ако на пазара влязат фондове за изкупуване на вземания от банки, които пък били склонни да се разделят с необслужваните ипотеки и при 50% от стойността им. Запознати от кухнята на строителството пък изчисляват, че справедливата стойност на квадратен метър жилищна площ в столицата е около 350 евро, докато най-евтините оферти не падат под € 700 и то за неблагоустроени панелни квартали в покрайнините. Това дава основание на купувачите да стискат парите, които са събрали и да чакат максималното доближаване на двата прага, проверявайки обявите всеки ден.

Първият, пуснал имота си на цена - близка до очакванията на пазара, ще спечели, защото жилището ще бъде глътнато на мига. Надеждите, че сривът няма да се състои, са безпочвени и могат да доведат единствено до това да пропуснеш печалба в настоящия момент. С 30% по-ниска цена сега ти гарантира кеш, който можеш да инвестираш в много неща. Най-простото, един обикновен депозит, ти дава средно 10% годишна лихва. Ако стискаш до момента, в който прогнозите се сбъднат, ако го държиш до момента, в който спестяванията ти свършат и тръгнеш да продаваш от принуда,  тогава ще е късно, понеже редом до теб на пазара ще има още много продавачи.

Нещо повече. Ако вземеш сега пари в брой за панел в Люлин, например, то когато цените наистина се сринат, ти ще имаш достатъчно кеш, за да купиш нещо по-ново и качествено в добър квартал.

Какво губиш, ако свалиш цената сега? Всъщност, не губиш нищо. Ако някой излезе честно да си признае срещу колко е придобил имота, който продава, то съм сигурна, че и при 40% по-ниска цена от тази, на която го е предлагал до скоро, ще излезе, че е отгоре. Освен всичко останало, губиш и възможността да се възползваш от все още евтините нотариални такси, които както прочетох днес, предстои да догонят централноевропейските. 

Така че, бъдете добри мениджъри на имотите си! Изкарайте пари от тях! Прехвърлете ги в ръцете на някой, който има реална нужда от жилище. Времето на спекулативните сделки посвърши. Всички изтрезняхме достатъчно. И ако за глобалната криза казват, че потеглила от лошите ипотеки в Америка, то защо у нас нещата да не тръгнат наобратно? Факт е, че благата не са разпределени пропорционално и е време пазарът да заработи ефективно в тази насока.

* Материалът е с аналитичен характер и не представлява препоръка за вземане на инвестиционно решение!