Има много романтика в революцията, но нищо хубаво не е произлязло от нея. Бавната еволюция и рационализмът са много по-полезни в тази криза, смята професорът по макроикономика и финансови регулации Фернандо Фернандес Мендес де Андес, който преподава в престижния испански университет IE Business School в Мадрид.

В интервю за предаването ИконоМикс по Дарик радио той обрече на провал протестите срещу корпоративната алчност и обясни какви са причините за глобалната криза. Поканен да влезе в ролята на селекционер, професорът сформира dream-team от икономисти и политици, които биха могли да й противодействат. Личности като Пол Кругман и Джоузеф Стиглиц останаха извън отбора.

Какви са настроенията в момента в Испания и Западна Европа? Толкова революционни ли са, колкото изглеждат по телевизията?

Съвсем не! Мисля, че това е много силна дума и аз въобще не бих използвал думата „революция”, дори не бих използвал съчетанието „социални вълнения”, с изключение на Гърция, където историята е малко по-различна. Мисля, че това което виждаме в Европа е вълна на недоволство, с която хората изразяват загрижеността си за бъдещето, своята нервност и несигурност за края на Социалната Държава, каквато я познавахме досега.

Въобще не можем да го сравняваме с Май 1968 година, например. На първо място броя на хората, които са част от така наречените Indignados, са наистина много малко. В Мадрид, където започна всичко това, най-много са се събирали 25 хиляди души. Те успяха да привлекат световните медии, да създадат много шум, чрез Facebook, Twitter, интернет,  но истината е, че си остават много малко.

Те не успяха да мобилизират испанското население в големи мащаби, не успяха да променят политическия дневен ред, дори не успяха да привлекат някои популистки партии.

Аз бих го описал като протест на образованите млади хора. Това не са работниците, които излизат от фабриките, целите обгърнати от прах, а младите хора, които се оплакват от перспективите си за бъдещето. Ето това е причината този протест е толкова привлекателен в международен мащаб.

Да се обявиш срещу алчността е нещо, което всеки би подкрепил. Мислите ли, че тази малка група хора, както вие ги нарекохте, ще успее да привлече още поддръжници, така че да станат значими като движение?

Ако трябва да се противопоставят на системата, на пазарната икономика или на капиталистическата икономика, те нямат шанс. Аз не мисля, че това е системна криза, че е краят на капитализма, това е смешно.

Всъщност, кой ще определи колко е печалба и колко е алчност? Мисля, че бихме се върнали векове назад в историята, ако държим наистина на това. Това означава да се върнем към морално-етично-религиозните движения.

Едно от нещата, които правят Европа такова хубаво място за живеене, е разделението между църквата и държавата, между морала и етиката от една страна и законността от друга.

Разликата между алчност и печалба е много тънка и тя е морална оценка. Спред вас, алчност ли е това, което печелят рок звездите или някои футболисти? Как и защо определяме като алчност, това което топ банкерите взимат?

Има прекалено много романтика в революцията, но според мен нищо хубаво не е произлязло от революцията. Тя е безполезна. Много по-добри неща са произлезли от бавната еволюция от постоянните реформи, от рационализма - това е нещото, което смятам, че Европа научи.

Чърчил казваше: „Хубавото на демокрацията е, че е скучна. Когато някой позвъни в 3 сутринта на вратата, знаеш, че е млекарят.”

Ако трябва да изберете няколко души от известните политици и икономисти днес, каква би била вашата селекция на dream team, който да разреши проблемите на света днес?

Това е много сложен въпрос! Сигурен съм кого не бих избрал – не бих избрал Пол Кругман или Джоузеф Стиглиц. Мисля, че те изгубиха всякаква икономическа обосновка и се превърнаха в шоумени, участници в talk show-та.

Бих избрал скучни и не особено атрактивни хора като Жан-Клод Трише, като Тимъти Гайтнер - обикновени хора. Аз не харесвам много бунтарите.

Забравих кой точно от Нобеловите лауреати за икономика каза наскоро нещо интересно. Според него тази криза кризата ни показа, че не всичко, което правим в икономиката е грешно, а че онова, което правим просто не може да продължава повече така.

Вземете за пример онова, което се случва в медицината с появата на някой нов вирус или със СПИН. Това, че ги има, не означава, че всичко, което знаем в медицината до сега трябва да бъде отречено.  Това само ни показва границите на нашето знание и посоката, в която трябва да продължим да изучаваме материята.

С икономиката е по същия начин. Ние не трябва да измисляме нова макроикономика, а да си дадем сметка, че има някои неща, които не бяхме предвидили. Едното са последствията от глобализацията върху финансовата система. Не бяхме разбрали, че световните финанси са свързани и това ги прави толкова нестабилни. На второ място не бяхме разбрали, че международната политика е станала толкова ограничена. Занапред тя трябва да бъде много по-превантивна.

Ние имаме нужда от хора, които могат да направят рационален анализ на това, което знаем и което сме научили. Много хора в момента използват просто гръмките думи и казват, че имаме нужда от нов свят. А за да имаме нов свят, това ще ни струва цената на два свята. Хитлер искаше нов свят, Сталин също. Аз не искам нов свят.

**

Следва продължение!

***

Цялото интервю с професор Фернандо Фернандес Мендес слушайте тази вечер от 19:30 ч. в предаването ИконоМикс по Дарик радио!