За случващото се напоследък на родния капиталов пазар съвсем основателно никой не смее да се ангажира с по-категорична позиция в даването на тълкувания и прогнози. Част от наблюдаващите случващото се смятат, че нещата ще се регулират от само себе си, когато настъпи спокойствие и отвъд Океана, други смятат, че висшите държавни служители би трябвало да вземат по-активна позиция. Ето какво смята за ефекта и последствията от кризата Георги Прохазки, съпредседател на Центъра за икономическо развитие и първият директор на БФБ.

Г-н Прохаски, как с днешна дата оценявате това, което се случва на българския капиталов пазар?

Всичко започна като една нормална корекция и всички се надявахме да бъде само това. Но ни застигна вълната на световната финансова криза и това нямаше как да не се отрази драматично и на нашата фондова борса. За съжаление в тази обстановка това доведе до свободно падане на цените на акциите и до тези резултати, които наблюдаваме сега. Нашата борса е твърде слаба. Виждаме, че и силните борси със световните компании на тях, пострадаха много сериозно.

В момента има две мнения по въпроса – трябва ли по-активна, пък била и тя словесна намеса на институциите, за да се успокои пазарът. Част от хората искат пазарът сам да се справи, други смятат, че трябва да има някаква форма на намеса. Вие на каква позиция сте?

Пазарите трудно биха се справили с криза от такъв мащаб или поне не биха се справили бързо и лесно. Понятна е намесата на институциите и правителствата в другите страни.

Що се отнася до България случаят е по-особен. Отдавам пасивността на правителството от една страна на неразбирането на проблемите на капиталовия пазар и второ в нашата икономика той все още играе доста символична роля. Ние сме в периферията на кризата. При нас тя, в по-голяма степен, е засегнала капиталовия пазар, а не толкова банковия. Знаете, че в България финансовата система в голяма степен е доминирана от банковата система и капиталовия пазар играе твърде малка роля. По тази причина от една страна вниманието на институциите е по-малко към този проблем, от друга страна българската държава, правителствата през последните 10 г., твърде малко са обръщали внимание на капиталовия пазар и не го разбират. Затова те не биха могли да се намесят адекватно в такава ситуация. Докато в другите страни, където капиталовия пазар заема много голямо място, политиците са много по-чувствителни към ситуацията и веднага търсят адекватни решения на възникналите проблеми.


При положение, че всички са категорични за индиректния ефект на кризата върху България – какво може да убеди инвеститорите, че сега е добре да се купува, защото цените са много ниски?

Това, което ще ги убеди, е промяната в ликвидността на финансовата система като цяло. Аз познавам доста инвеститори, които в момента имат много интересни идеи какво да се купува и в какво да се инвестира, но просто няма ресурс. Той беше изтеглен, всеки го пази максимално в момента поради страх от това, че няма да може да си го възстанови, ако го даде под някаква форма на кредитиране. Това възпира и възстановяването на капиталовия пазар. Очевидно е според мен, че редица български акции в момента са силно подценени и наистина ако има свободни средства и човек знае как да ги инвестира, би могъл да направи доста добри инвестиции, купувайки определени акции. Въпросът е, че свободните средства са твърде малко, както в страната, така и в международен мащаб.

В тази ситуация правителството може да застане зад българския капиталов пазар и компаниите, които се търгуват на него, и да заяви, че не трябва в момента да се създава паника. Изтеглянето на средства от взаимните фондове натиска цените още по надолу, а това води до още по-големи загуби и по този начин всички губят. Възстановяването на доверието, специално в нашите условия, е в потенциала на компаниите на БФБ и увереността, че цените на акциите няма да са вечно на това ниво, до което стигнаха в монета. Така може да обърне тренда. Въпросът е кога инвеститорите или по-дребните спестители на средства през взаимните фондове ще се успокоят и ще имат търпението да изчакат възстановяването на позитивните тенденции.

При какви обстоятелства може да се намали корелацията между нашия капиталов пазар и този в Америка?

Според мен ние ще ставаме все по-свързани с глобалните финансови пазари. Не смятам, че е необходимо да се търси някаква независимост. Въпросът е интересът на инвеститорите към България да се поддържа на едно високо ниво. И тогава, когато при една кризисна ситуация има бягство на капитали, те да са по-малко. Тук единствената рецепта е общото поддържане на конкурентноспособност на българските компании, общото поддържане на добри условия за инвестиции и тяхното непрекъснато подобряване.

Като се има предвид очакваният ефект на кризата върху растежа, инвестициите, пазара на имоти – в колко дългосрочен план виждате негативно развитие на ситуацията?

Бих коментирал два варианта, които има от тук нататък. Първият е по-песимистичен и той би се развил, ако банковата криза продължи да бушува в световен мащаб и засегне значително средноголемите търговски банки. Това няма как да не се отрази и върху нашата банкова система, която макар и относително независима е привързана към редица търговски банки в Европа. Ако това стане, първо ще засегне нашата банкова система и тук кредитирането ще се затрудни. По опасното е, че това ще се отрази върху реалния сектор в Европа и по света. А засягайки реалния сектор, индустрията, услугите, това ще доведе до много дълга рецесия в световната икономика, която не би могла лесно да бъде преодоляна. Може би ще имаме подобна депресия, каквато е наблюдавана в началото на 30-те години. Това е негативният сценарий, който се надявам да бъде избегнат.

Мисля, че към този момент по-вероятен е по-оптимистичният вариант. Тези мерки, които бяха взети от правителствата на големите икономики и централните банки ще внесат определена доза на доверие между финансовите институции и ликвидност между тях. Ще се възстанови взаимното кредитиране между финансовите институции, което ще отвори възможност, може би през второто тримесечие на следващата година, да се успокои обстановката и да бъде избегнат ударът върху реалната икономика.

Това са двата варианта. Ще видим това дали до нова година ще продължат масовите фалити на банки. Ако това продължи, ние може би ще минем към този по-песимистичен вариант. Но ако тези мерки, които бяха предприети, доведат до известно стабилизиране, може би ще има отделни финансови институции, които през следващото тримесечие ще продължат да изпитват проблеми или да стигат до по-тежки варианти на несъстоятелност, но те ще бъдат отделни случаи, което ще е и един завършек на кризата. От това ще разберем наистина как ще се развият нещата. Не съм уверен в този момент дали някой би могъл да каже кои от тези два варианта ще се развият, защото никой няма пълна информация за състоянието на хилядите банки и финансови институции, които са засегнати от кризата.


Най-лошото е това, на което сме свидетели в момента, или то предстои?


Зависи по кой вариант ще тръгнем. Ако все пак се овладее тази криза в междубанковото финансиране, което е основната криза в момента, може би нещата ще бъдат ограничени дотук. Но продължаването на кризата в банковата система и нейното задълбочаване, ще удари реалния сектор. Той все още е относително незасегнат. Може би заради малко по-високите лихви изпитва вече някакво затруднение, но все още не е доведен до критично ниво на неплатежоспособност, на невъзможност за ново кредитиране. Ако се стигне до този момент, когато на практика банките ще престанат активно да финансират реалния сектор, тогава тази криза ще навлезе в реалния сектор и това е най-опасното, тъй като той не може да се възстановява толкова бързо.