Много се каза за негативните ефекти от протестите, но те имат и безспорен положителен ефект. Хората, скандиращи „оставка“, карат държавата да действа по-отговорно и да взема мерки срещу корупцията и сивата икономика.

Същевремнно протестите обърнаха на 180 градуса първоначалните заявки за политика на правителството и то става все по-социално. Как ще се съчетаят тези две тенденции е трудно да се каже. Но на теория мерките за повече прозрачност и отговорност от страна на политиците означават повече приходи в хазната, и в този смисъл подкрепят възможностите за провеждане на социални политики.

 

В първата си пресконференция, когато поемаше поста от финансовия министър на служебното правителство Петър Чобанов заяви, че няма да има актуализация на бюджета. Само за два месеца това се промени. Наистина правителството се опитва буквално да подкупи голяма част от населението със социални мерки, но в страна където близо половината от домакинствата са заплашени от бедност, социалните мерки не могат да са вредни, нито за икономиката, нито за хората.

 

По времето, когато Орешарски беше финансов министър, бюджетната политика се водеше по съвсем различен начин. Правителството работеше с излишъци – т.е. взимаше от икономиката повече пари, отколкото смяташе да изхарчи и то при високи нива на инфлацията, а въпреки участието на БСП в тройната коалиция, социалните разходи съвсем не бяха приоритет.

 

Да не забравяме, че точно Пламен Орешарски въведе плоския данък, който сега е на път да премахне като връща данъците на хората, работещи на минимална заплата. А Петър Чобанов планира дефицит от 1.8% в бюджета за следващата година. Т.е. правителството ще вземе от бизнеса и хората по-малко, отколкото ще похарчи за тях.

 

Социалните разходи през 2014 г. ще са рекордни от 1998 г. насам, надхвърляйки 11 млрд. лв. Като всичките тези харчове ще доведат до нарастване на държания дълг до 18 млрд. лв.

 

Наречете всичко това популизъм и ще бъдете прави. Но все пак за първи път от много време държавата работи. Може би не се вземат най-правилните решения, но институциите започват да търсят как да са в помощ на хората. Виковете „оставка“ са способни да направят чудеса.

 

Промените се случват благодарение на протестиращите. Забележително е как при всяко активизиране на протестите, държавата излиза с нови и нови мерки, много от които не се харесват нито на едрия бизнес, нито на инвеститорите, нито на либералните икономически анализатори.

 

И това всъщност е добре. Време е държавата да престане да се грижи за бизнеса. Това не е нейна работа. Точно сливането между бизнеса и политиката предизвика тези протести и може би едно от последствията от тях ще е, че двете сфери на влияние най-после ще започнат да се отделят една от друга.

 

Протестите променят и обществото. Те карат хората да се противопоставят на корупцията и олигархията открито и без страх. Така, колкото повече българи се присъединяват към протестите, толкова по-демократично общество ще имаме.