В първия си мандат в управителния съвет на руската централна банка в началото на 90-те години на XX век, Дмитрий Тюлин смяташе, че евтините креди за загиващите индустриални гиганти ще доведат до хиперинфлация вместо до растеж.

Сега той отново е в борда на институцията, но вече подкрепя политиките на улесняване на кредитирането за индустрията, за да се съживи икономиката попаднала в капана на рецесията заради резкия спад в цените на петрола и американските и европейските санкции, пише Bloomberg.

Тюлин не настоява за повторение на провалилите се политики в съветски стил от началото на 90-те години, но се противопоставя на ортодоксалния подход на шефа си в централната банка, управителя Елвира Набиулина.

"Външната среда е много трудна. Геополитическото напрежение, санкциите, покачващите се изходящите капиталови потоци, резкият спад в икономическата активност, засилването на ограничителните и регулаторни ходове от страна на властите", коментира Алексей Кудрин, бивш министър на финансите, който сега ръководи мозъчен тръст.

Според него "Набиулина е застъпник на традиционните, основани на пазара политики и се опитва да поддържа баланса в тази много нестабилна ситуация."

Официално руското правителство и централна банка смятат, че най-лошото от икономическите сътресения е преминало. Реално с останалите валутни резерви от 358 млрд. долара, държавата може да направи твърде малко, за да подкрепи икономиката, особено, ако спадът на цените на петрола продължи.

Руският брутен вътрешен продукт се сви с 4.6% през второто тримесечие. А новото поевтиняване на петрола на международните пазари удари рублата, която достигна шестмесечно дъно спрямо долара. От изхода на дебата между Тюлин и Набиулина зависи бъдещето на Русия. Вероятно крайното решение ще вземе президентът Владимир Путин.