Светът трябва да пристъпи към още по-драстично намаляване на емисиите въглероден диоксид до 2050 година, за да спре покачването на глобалните температури с повече от два градуса по Целзий през настоящия век. Такъв е изводът от годишния анализ по темата на PwC, който измерва прогреса на развитите и развиващите се икономики по намаляване на енергийния им интензитет, представяно като количество емисии на единица от Брутния вътрешен продукт. Анализът е публикуван в EurActive.

Глобалните температури вече се покачиха с 0.8 градуса по Целзий спрямо прединдустриалното равнище. През 2010 година близо 200 държави постигнаха споразумение да предприемат действия, с които покачването на температурите да се ограничи под два градуса по Целзий, за да се избегнат негативните последствия от промяната в климата. За да се постигне това енергийната интензивност трябва да бъде намалявана с по над 5% годишно. Тъй като във времето от 2000 година до 2011 година намалението на енергийния интензитет е било само с 0.8%, сега светът трябва да навакса с по-бърз темп от 5.1% годишно до 2050 година. Това е видно и от данните за 2011 година, когато емисиите на парникови газове са се увеличили с 3% достигайки рекордни стойности по данни на Международната агенция по енергетика.

Дори и целта от 5% годишно свиване на емисиите да е постижима в дългосрочен период от време, то ефектът няма да може да се усети веднага, което означава, че в бъдеще ще трябва да се правят дори още по-големи съкращения на емисиите. "Дори и удвояване на сегашния темп, с който се движат икономиките, няма да спре вдигането на температурите с шест градуса по Целзий до края на века", коментира Лео Джонсън, партньор в PwC и един от авторите на климатичния анализ и допълва: "За да има 50% шанс, че набелязаните цели ще бъдат постигнати, тоест глобалното затопляне да не надхвърля два градуса по Целзий, ще се нуждаем от шесткратно подобрение на темпа на декарбонизация на икономиката".

Анализът на PwC показва, че европейските страни имат най-висок темп на намаляване на енергийния интензитет. Великобритания, Франция и Германия са свили емисиите си с повече от 6% през 2010 - 2011 година.

Иронично, но ключовият фактор за това постижение, а именно да се използва по-малко енергия, е била по-меката и топла зима в региона. Във Великобритания и Франция се наблюдава увеличение на производството на електроенергия от ядрени мощности, което е благоприятствало изпълнението на целите, докато Германия, която спря реакторите си, е постигнала по-малки съкращения на емисиите.

В Съединените Американски Щати има 3.5% намаление на енергийния интензитет през 2011 година, което се дължи най-вече на превключването от въглища към шистов газ, а също и благодарение на внедряването на по-икономични автомобили в транспорта.

В Китай и Индия декарбонизацията изглежда в застой през последното десетилетие, докато в Австралия енергийната интензивност дори е нараснала с 6.7%, а в Япония ръстът на емисиите е с 0.8%.

Въпреки, че основните икономики са поели ангажимент да понижат емисиите си, съвместните им усилия няма да доведат до удържане на глобалното затопляне с два градуса по Целзий. В края на този месец държавите ще се срещнат в Катар под егидата на Обединените нации, където темата ще бъде подложена на дискусия.