С напредването на 2009-та към края й, нараства все повече и напрежението, родено от намерението на БФБ да делиства значителен брой дружества от 1 януари, които не отговарят на критериите за търговия. Отново прехвърчат искри между борсата и Комисията за финансов надзор, която пък се оказа, че търси арбитър в лицето на финансовото министерство. В такава ситуация не е чудно, че се поставиха въпроси и какво точно свърши по темата предното ръководство на надзора. Неговата гледна точка в лицето на Димана Ранкова, представяме днес.

 

Г-жо Ранкова, върху старото ръководство на Комисията за финансов надзор беше хвърлена вината, че е одобрила новите промени в правилника на БФБ за критериите за ликвидност. Как приемате Вие тези обвинения? Защо одобрихте промените в правилника на БФБ и какви бяха аргументите ви тогава?

С решение от февруари 2009 г. борсата прие да постави под наблюдение за 3 месеца публични дружества, които не отговарят на два количествени критерия - оборот поне 4 000 лв. и поне 5 сделки за последните 3 месеца. След това, ако отново не отговарят на условията, ще бъдат свалени от търговия. Това решение след едно отлагане вече е факт от 1 октомври, а от началото на януари 2010 г. съответните дружества ще бъдат делиствани. В момента застрашени са 229 компании или около 2/3 от общия брой.

Само че същите два критерия не са нови, тях ги има в борсовия правилник от години и въобще не е ясно защо това на никого не му прави впечатление - нито на регулатора, нито на борсата, нито на общността. При положение, че съществуват отдавна, всъщност борсата е можела да “прочисти” пазара от тях още преди време. И ако до ноември 2007 г. законът беше един - търговия с публични акции само на регулиран пазар, след това - е такъв, какъвто е и сега, но ситуацията на пазара е коренно различна спрямо отпреди 2 години. Да, вярно е, че пазарът трябва да се изчисти, на него от години има различни групи дружества, чието място не е там - неликвидни, със спорадични сделки, предмет на манипулативна търговия, “кухи” - без дейност и без активи, дори еднолични - при които липсва грам публичност и седят на пазара по съвсем други причини, та дори в ликвидация и несъстоятелност.

Но има и други. Това са дружества с потенциал на развитие, доброволно потърсили финансиране през капиталовия пазар и спазват добрите корпоративни практики, но поради нарушена ликвидност заради общата финансова криза ще бъдат делиствани. Т. е., в момент на криза критериите на борсата за делистване са неотносими. Сега моментът за такова действие е крайно неподходящ, но принципно е удачно в друг период.

Текстът и сега е, че борсата има право да прекрати регистрацията на дадена емисия, ако не се нарушават съществено интересите на инвеститорите и стабилността на пазара - възможност, която отново казвам, за борда отдавна е съществувала, но не е прилагана.

На въпроса защо не са го направили досега, няма да отговарям аз. С това решение и поради обща лоша ликвидност по обективни причини /кризата/ ще отпаднат добри дружества, което води до недоверие и нестабилност в пазара, а в последните месеци това се случва и се нагнети доста напрежение.

Друг е въпросът, защо регулаторът едва сега реагира негативно, след като още към 1 юли по първоначални намерения трябваше да влезе в сила това решение на борсата. Тогава не реагира, дори остави впечатлението, че по-скоро приема решението, но с по-късна дата - 1 октомври вместо 1 юли. Имаше и тогава достатъчно механизми за реакция, включително да предложи навреме законодателни промени, които да се съчетаят с решението на борсата, но не го направи - защо, не ми е известно. Т.е. и двете страни в спора са закъснели в реакцията си и някак странно в средата на декември това се разиграва пред инвестиционната общност.

Защо според Вас крайните срокове за делистване на компании се отменят толкова много пъти?

Защото след като се чуха различните гледни точки, никоя от двете страни, които трябваше да предприемат реални действия, не го направи навреме, а се потърси най-лесното решение - отлагане и изчакване до последния възможен момент, с което напрежението ескалира.

Защо тези промени се правят сега, по време на криза, а не се направиха, когато пазарът беше във възходящ тренд?

Отново казвам, че борсата и преди февруари 2009 г. при наличието на същите критерии е можела да предприеме мерки по изчистване на пазара от ненужните там дружества - и правилникът го допускаше като възможност, и законът е такъв какъвто е и сега още отпреди 2 години. Сега тези критерии са неотносими, защото ситуацията е коренно различна - нарушена обща ликвидност и покрай мокрото ще изгори и сухото - добрите дружества, които искат и трябва да бъдат на пазара. Т.е., в този момент подобно решение насажда допълнително напрежение и нестабилност на пазара.

Ще бъдат ли накърнени интересите на инвеститорите в тези заплашени от делистване компании?

Да не забравяме, че в списъка има различни групи дружества. Част от тях - дружества от масовата приватизация, направени публични по силата на закона, но нямат поведение на такива, също дружества в ликвидация или несъстоятелност, „кухи” дружества - без активи или дейност, както и неликвидни дружества, с които не са сключвани сделки от години или се сключват манипулативни сделки. Делистването на тази група дружества е наложителна, но чрез законови промени, които да осигурят и достатъчно защитни механизми за акционерите в тях.

Другата група дружества - дошли доброволно на капиталовия пазар и с потенциал на развитие, или такива, които са осъществили IPO в последните месеци, а сега заради нарушена обща ликвидност от кризата са застрашени. Те трябва да останат на пазара и решението на борсата за тях е абсурдно - със сигурност при тях опасността за техните акционери е сериозна. Включително в тях има и инвестиции на институционални инвеститори, защото дружествата са оценени от тях като добри и тези инвеститори ще бъдат поставени в нарушение на законовите им ограничения по независещи от тях причини. Ще има проблем и за останалите акционери, които ще се лишат от възможността да се освободят от инвестицията си на пазарна цена. Също друга последица, е че сделките с акциите на всички тези дружества няма да са  данъчно освободени и така ще отпадне един от основните фактори, дали тласък на капиталовия пазар през последните няколко години. Т.е. да, има застрашаване и е в няколко аспекта, но затова са необходими и промени, съобразени с разнородните групи дружества и съответния подход, който трябва да има към тях.

Третата група дружества е със силно концентрирана собственост, дори има еднолични дружества сред тях, при които липсва обществен интерес, няма търговия с тях и присъстват на борсата по други причини /имидж, лесен достъп до кредитиране, данъчни цели и др./. За тях също считам, че са необходими законови промени за отписването им като публични дружества.

Какви последици може да има за капиталовия пазар, ако на 1 януари 2010 г. тези компании бъдат делистнати?

Вече казах - допълнително напрежение на пазара, защото пак покрай мокрото ще изгори и сухото поради лошо избран момент.

В синхрон ли са с европейското законодателство тези промени?

Не ми е известна практика, по принцип регулираният пазар може да има свои критерии в рамките на законовите коловози за отсяване на дружествата, които ще се търгуват на него. Затова и нашата борса може да има такива и ги е имала и досега - отново го подчертавам.

Има доста спекулации на тема - ще пострадат ли инвеститорите или няма да пострадат, и вече човек е трудно човек да се ориентира каква е истината. Как изглежда тя през вашите очи?

Принципните последици от такова действие са липса на пазарна цена за делистваните дружества, невъзможност за акционерите да продадат акциите си на регулиран пазар и при сформирането на представителна пазарна цена, за институционалните инвеститори - нарушения на законовите им ограничения по независещи от тях причини, прекратяване разкриването на информация за сделките с такива акции пред инвестиционната общност, трудност да се изпълняват изискванията на закона за разкриване на дялови участия и търгови предлагания. Това означава отново, че решението на борсата по евентуално делистване трябваше да се съчетае с навременни и адекватни законови промени, които само се лансираха, че се правят или ще се направят, но към средата на декември все още ги няма.

Може ли да се каже, че темата вече е излязла от нормалното си русло и е жертва на междуведомствени междуособици?

Вероятно, макар че не ми е работа на мен да давам характеристики. Но самият факт, че се намесват и други институции в лицето на Министерство на финансите като арбитър в спор, който е само между борсата и комисията и който трябва да се разреши вътре в системата и в диалог с инвестиционната общност, е показателен.

Появиха се през последните дни неофициални, но категорично негативни коментари за решението на КФН да разреши увеличение на капитала на Енергони, което ще го направи дружество с най-голям капитал на БФБ? ПРедишното ръководство не подкрепи подобна стъпка. Защо сега според Вас това се справи?

Това е доста интересен казус и буди доста въпросителни. Енергони - ново публично дружество, без активи, без история и без дейност тук в България. На 30 ноември комисията разреши в него да се влеят две други дружества, собственост на същите гръцки акционери, които присъстват и в Енергони. Тези други две дружества също нови и също без дейност. Единственият актив в цялата група е патент на „метод за изграждане на вятърна централа”, абсурдно оценен на 547 млн. лева през юли 2009 г. от експерти, назначени от търговския регистър, на основата на представен от гръцки акционер „бизнес план”. Същият патент е оценяван през 2006 г. съответно на 9 млн. лв., после на 80 млн. лв. и сега - на 547 млн. лв. Капиталът на приемащото дружество Енергони в резултат на решението на комисията и след гласуването му от общото събрание ще се увеличи с тези 547 млн. лв. и ще се търгува на борсата. Кухо дружество с огромен капитал и с кухи активи, схемата е очевидно измамна, но това „вливане” беше разрешено от комисията, още повече че има някак странни съвпадения на момента. Да се твърди, че не може да се оспорва дадената оценка от страна на регулатора, не е вярно - законът дава множество механизми и именно ролята на регулатора е да не допуска раздуване на балона. Сега обаче каквито и действия да се правят - биха изглеждали странни на фона на решението, взето няколко дни по-рано, още повече, винаги е важна навременната реакция.

* Не е препоръка за вземане на инвестиционно решение!