Пада забранителният списък за приватизация на големите държавни болници, като те ще могат да се продават както на цяло, така и само обособени части, предвиждат промените в Закона за лечебните заведения. Те бяха приети от Министерския съвет по предложение на здравното министерство и вече са внесени в парламента.

От 15 години в забранителния списък за приватизация влиза т.нар. гръбнак на здравеопазването - университетските, специализираните и областните болници, както и лечебни заведения за рехабилитация. В момента в списъка има 72 болници. Ако промените минат през парламента, тепърва кабинетът по предложение на здравното министерство ще може да пусне за продажба всяка една от тях. За областните болници, където част от собствеността е общинска, ще трябва и решение на общините. Цената им ще се определя по пазарна оценка, предвижда законопроектът. В момента болниците имат близо 500 млн. лв. дългове, което значи, че оценката им би намаляла доста при евентуална продажба., съощава "Сега".

Държавата ще може да продава и обособени части от болници. Според закона за приватизация това са части, които не са свързани пряко с лечебната дейност на болницата и могат самостоятелно да осъществяват стопанска дейност. Това са също и недвижими имоти, както и незавършени обекти на строителство - собственост на лечебното заведение. Доста държавни болници имат подобни имоти и сгради, но не е ясно дали евентуалният бъдещ купувач ще има право да прави каквото пожелае с тях, т.е. ако например се продаде земя в карето на бившата Медицинска академия в София дали там може да се построи хотел.

Законопроектът предвижда задължение на новия собственик да запази всички лечебни дейности на приватизираното лечебно заведение, но няма текст за обособените части. Там единствено се забранява извършването на лечебна дейност, т.е. не може в двор на болница да се направи нова болница.

Болниците ще се продават по реда на закона за приватизация, т.е. чрез публичен търг или конкурс. Това обаче няма да важи, ако персоналът на приватизиращото се лечебно заведение иска да го купи. Условието е в дружеството купувач да участват поне 51 на сто от лекарите и те да притежават не по-малко от 50 на сто от капитала на дружеството купувач. Отделни лекари в доболничната помощ - джипита или специалисти, също ще могат да купуват кабинетите си, в които в момента работят под наем.

Предвижда се паричните постъпления от приватизацията на държавното участие в капитала на лечебни заведения да постъпват в централния бюджет и да се разпределят изцяло за политики в областта на здравеопазването, пише още в законопроекта.

Главата за приватизацията на лечебните заведения се появи в последния момент в законопроекта, не беше обсъждана публично и дори не беше съгласувана с другите министерства, което възмути финансовия министър Владислав Горанов.

Засега единственото обяснение и мотивация на министър Петър Москов пък е, че целта е на места, където има излишък от болници държавните такива да се продават на частници, вместо инвеститорите да се опитват да строят нови лечебни заведения, с което допълнително да се натоварва бюджетът на здравната каса.