Незапомнената суша и пожарите в Руската федерация са довели до унищожаването на поне една трета от зърнената реколта на страната – показват предварителни данни, изготвени от различни руски аграрни статистически организации. В Южна Америка и САЩ през тази година също има опасения за спад на реколтата. Следствие от това са очертаващи се още по-високи цени на зърното и храните – което вещае сериозни световни проблеми.

Русия ще трябва да внесе поне 10 млн. тона зърно

Според изследователската компания СовЕкон, на която се позовава Bloomberg, през 2010 г. са прибрани с 37% по-малко зърнени храни от предвиденото, общо 60.9 млн. метрични тона. При пшеницата спадът на реколтата е 33% до 41.5 млн. тона, при ечемика спадът е 54% до 8.3 млн. тона. Както знаем, първоначално Русия очакваше да събере през тази година 81 – 85 млн. тона зърнени храни.

Според експертите от специализирания руски сайт Зерно – онлайн, по принцип на аграрните статистики в страната трудно може да се вярва. Официалната прогноза на министерството на селското стопанство е за 60 – 65 млн. тона добив през 2010 г., но тя все пак е по-консервативна от оценката на Руския зърнен съюз за 65 – 70 млн. тона зърнени култури, ожънати през 2010 г.

Така или иначе, Русия през тази година ще трябва да внася много зърно – според официалните оценки нуждите за тази година ще са до 78 млн. тона, т.е. вносът ще достигне 18 млн. т.; някои считат, че това количество е завишено, но и по най-скромни преценки, вносът на зърно в Русия тази година ще възлезе на 10 млн. тона.

Резкият спад на добивите и сривът на реколтата наложиха в средата на август премиерът Владимир Путин да наложи забрана за износ на пшеница от Русия. Цените на хлебните и свързаните изделия на вътрешния пазар незабавно скочиха и остават високи, като според водещия руски икономист и банкер Герман Греф, инфлацията през 2011 г. ще е между 9 и 10%. Според него, икономическият растеж на Русия догодина ще бъде реално 4%, но ако селскостопанската реколта е добра, може да стигне и до 5%.

Ефектът Ла Ниня

 

В момента цената на меката пшеница на стоковата борса в Чикаго, доставка през март 2011, е 289 долара за метричен тон, или 430 лева по курс на деня. В Канзас сити твърдата пшеница струва 310 долара за метричен тон, преизчислено 463 лв./т.

 

Ръстът в цената на пшеницата, следствие от засилването на долара, прави американската пшеница по-неконкурентна на световните пазари и износът от САЩ чувствително намалява. Но същевременно има притеснения за още по-слаба реколта догодина заради сушата в Американската равнина, така че сделки продължават да се сключват.

 

Още по-тревожно е положението в Аржентина, където климатичният феномен Ла Ниня води до изсушаване на почвената влага и насажденията са подложени на стрес. Сушата може да обхване и значителни територии от Бразилия и така доставките на царевица и соя да бъдат застрашени в световен мащаб. Експерти очакват 21% спад в реколтата от соя в Аржентина догодина, като фермерите вече планират да засеят 200 хил ха по-малко от тази важна култура.


Ла Ниня вече доведе до спад в добивите на палмово масло в Индонезия и Малайзия, същото става в момента в Южна Америка със соята. Палмовото масло през 2010 г. поскъпна с над 40%.

 

Когато бедните не могат вече да купуват

 

Палмовото масло и соята се използват широко в индустрията за биогорива и ръстът в цената на петрола /вероятно само месеци ни делят от 100 долара за барел/ води до тяхното още по-сериозно поскъпване. В същото време търсенето на храни от новите икономики в Азия не спира да расте. Задава се инфлация на хранителните продукти – считат някои анализатори.

Други не са съгласни: страните с най-голяма нужда от храни като Бангладеш, Пакистан и Индия, са слаби купувачи. Те не могат да издържат на ръста на цените и пазарът вече е близо до точката, след която идва корекция надолу.

Проблемът е, че докато пазарът се коригира според немощното търсене, изхранването на милиони хора остава под въпрос. FAO, поделението за храни и селско стопанство на Организацията на обединените нации, настоява за увеличаване на инвестициите в адаптивни проекти в развиващите се страни. Идеята е проблемите на изхранването на гладуващите и адаптацията към промените в климата да се атакуват паралелно.

Обещани са милиарди

Според последните прогнози, през 2050 г. световното население ще нарасне до 9 млрд. души, което означава 70% по-високо търсене на храни. Същевременно климатичните промени водят до спад на производителността и на доходите на селските общности – най-вече в тези райони, които и сега се изхранват трудно.

Един от механизмите, предназначени за справяне с проблемите на изхранването и климата, е REDD. Идеята му е, че горското и селското стопанство сами по себе си имат огромен потенциал за намаляване на емисиите парникови газове чрез въвеждане на устойчиви локални практики, което ще стабилизира антропогенния ефект върху екосистемите. Едновременно с това, подкрепяйки устойчивите практики в местните общности, сигурността на изхранването им може да нарасне.

На срещата на Рамковата конвенция по климата на ООН в Канкун беше оценено, че потенциалът на програмата REDD+, предвиждащ трансфер от индустриалните към развиващите се държави за намаляване на въглеродните емисии от обезлесяване и за дългосрочно улавяне на въглерода, може да достигне 30 – 100 млрд. долара годишно. Засега обаче тези пари са само добро пожелание.

Запасите от зърно намаляват

Отново да попитаме пазара: според аграрния специалист от Лузиана Нейл Меланкон, през 2011 г. фундаментите на цената на зърнените култури остават стабилни. Експертът напомня, че в сегашния несигурен климат просто не е добра идея да се правят категорични прогнози за пазара на зърно.

Но според него запасите на зърно в света през януари ще се окажат по-малки от очакванията. Климатът в САЩ като цяло е сух. В Южна Америка е засято по-малко зърно отколкото през миналата година. Търсенето от Китай ще се запази високо. Вследствие на изброените и още няколко политически фактори, цената на зърното ще е по-скоро висока през 2011 г. - което като цяло е добре за икономиката и за фермерите.

Царевицата ще е царицата на зърното

Самите китайски вносители на зърно днес считат, че високите цени на зърното ще растат с бързи темпове и догодина. На първо място ще расте цената на царевицата, тя ще издърпа със себе си и останалите зърнени култури, като още сега Китай планира да закупи на международните пазари 8 млн. тона царевица и 30 млн. тона соя.

Според китайските експерти, 2011 г. може да повтори ценовата истерия в зърното от 2008 г. Всъщност още през ноември FAO прогнозира, че освен ако няма чувствителен ръст в производството, цените на зърното ще се повишат значително.

 

През тази година царевицата поскъпна с 45%, пшеницата с 41%, а соята с 27%. Запасите започват да се изчерпват и ако няма благоприятни климатични условия, ценовият шок е много вероятен изглед догодина - твърдят китайците и цитират експерт от Deutsche Bank, според когото цените на зърното остават "относително ниски", въпреки поскъпването им през миналата година.