Натискът за ребалансиране на световната икономика се засилва. Частният сектор от дълго време изпраща голям нетен поток от капитали от относително бавните богати икономики към динамично развиващите се държави. В същото време правителствата се противопоставят чрез намеса на валутните пазари и връщане на капитала обратно под формата на суверенни валутни резерви. Но силите задвижени от кризата може да сложат край на този кръговрат, пише Мартин Улф в FT.

...и в крайна сметка една огромна финансова криза

Увеличаващият се капиталов поток от бедните към богатите страни, влаган предимно в предполагаемо сигурни активи, имаше важни последствия като: намаление на реалните лихвени проценти, увеличение на цените на активите, особено на жилища в някои страни и не на последно място в САЩ; вълна от финансовите иновации, за създаване на висока доходност от предполагаемо сигурни активи; бум в жилищното строителство, и в крайна сметка една огромна финансова криза.

Създавайки така наречената спестовна преситеност, тези потоци генерираха условията, породили кризата. Наистина, има ясна корелация между увеличението на необслужваните кредити по време на кризата и промените по текущите сметки на страните. В страните с големи излишъци се наблюдава процес, при който ръстът на спестяванията изпреварва растежа на инвестициите.

Има три обяснения за това: преминаване към експортно развитие, с което се създава необходимост от силна конкуренция на реалните обменни курсове; решение за натрупване на резерви в чуждестранна валута, в резултат на финансовата криза от 1990-те години, както и комбинацията от неразвит финансов сектор и липсата на социална защита, които насърчават по-високата спестовност. В Китай към тези причини се добавя и ръстът на корпоративните печалби.

Всичко това е резултат както от преднамерена политика, така и на спонтанното развитие на отделните страни.

В света след кризата

Ролята на капиталовите потоци в предизвикването на кризата е безспорна, а е видно, че възстановяването изисква ребалансиране. В света след кризата, досега растящите разходи на домакинствата в САЩ и другите засегнати страни, вероятно ще бъдат ограничени с оглед на процеса на диливъридж. Нефинансовите корпорации ще работят с финансови излишъци (неразпределена печалба) продължително време. Това води до нарастване на фискалните дефицити. Ако последните трябва да се намалят, при запазване на тенденцията на възстановяване, се налагат значителни промени в текущите сметки на развитите държави.

Валутните резерви доказаха стойността си по време на кризата, като позволиха на бързо развиващите се икономики да останат изненадващо слабо засегнати. Но кризата също така показа, че съществуващите резерви са предостатъчни. Намаляването на резервите в чуждестранна валута в глобален мащаб от септември 2008 г. до февруари 2009 г. е само 6% или 428 млрд. долара.

Разходите за поддържане на резервите в ерата на ултра-ниските лихвени проценти в страните, чиито валути се използват за тази цел е много висока, тъй като лихвените нива не компенсират инфлацията на парите. В Китай, цената за поддържане на огромния валутен резерв може да достигне 1.5 на сто от брутния вътрешен продукт през тази година. Освен това растежът на икономиката, движен от увеличение на експорта изглежда много по-малко привлекателен, тъй като потребителските разходи в богатите страни са ограничени.

Както в развитите, така и в развиващите се страни е налице нуждата от увеличаване на инвестициите. В Китай правителството продължава да налива пари в икономиката, въпреки че по време на кризата бяха налети стотици милиарди долари.

В Индия се очаква бум на инвестициите и то най-вече в инфраструктура. Увеличаването на дела на развиващите се страни в световното производство само по себе си води до значително нарастване на инвестициите.

Потреблението в развиващите се страни се покачва. Това вече е конкретна цел на китайското правителство, което осъзнава опасността да се разчита на търсенето от страните с високи доходи.

И накрая, в краткосрочен план, частните спестявания се увеличават и в развитите страни. В дългосрочен план, застаряването на населението ще ги ограничи, но не достатъчно, за да спре ребалансирането.

Инфлацията си казва думата

От Morgan Stanley са стигнали до заключението, че въздействието на тези промени ще доведе до повишаване на лихвените проценти в световен мащаб, ребалансиране и поскъпване на валутите на развиващите се страни. Последното може да се случи чрез по-високи номинални обменни курсове или по-висока инфлация. Много развиващи се икономики са достигнали своя максимален толеранс на инфлация. Това налага затягане на паричните политики и повишаване на лихвените нива, което вече се случва в Китай.

За китайското правителство, високата инфлация е катастрофа, далеч по-голяма, отколкото ограничената загуба на външна конкурентноспособност. А ако Китай позволи на юана да поскъпне вероятно ще го последват и други.

По-високите лихвени нива обаче ще повишат цената на дълга, както за частните лица, така и за правителствата.

Освен това, развиващите се страни се противопоставят на този процес, като световните валутни резерви са нараснали с 2 192 млрд. долара между февруари 2009 г. и декември 2010 г., достигайки над 9 трилиона долара. Но процесът на ребалансиране е в ход. Той може да отнеме повече време, но трудно може да бъде спрян.