Предприемачът Вивек Вадхва емигрира в САЩ през 1980 г. и за изминалите 30 години създаде две компании, които осигуряват около 1000 работни места вътре в страната. Вадхва също така е университетски преподавател; той всяка година задава на групите си от чуждестранни студенти въпроса: колко от вас смятат да останат тук? Преди години – обяснява той – виждах гора от ръце, а сега не ме разбират какво ги питам.

Според ново изследване на емиграцията и предприемачеството, в което Вадхва е съавтор, САЩ вече не е обетованата земя за високо квалифицираните емигранти. Анкетирани са 153 индийци и китайци, които са се върнали от САЩ в Индия или Китай и са започнали бизнес в родината си. Според 72% от индийците и 81% от китайците, родината им дава по-добра или много по-добра възможност да се основе успешна компания, отколкото САЩ.

И докато доскоро се твърдеше, че мозъкът изтича от развиващия се свят и се влива в САЩ, сега самите американци коментират разтревожено: мозъкът изтича от САЩ! Губят се работни места и икономически растеж в Америка, страхуват се те. Обучените в американски условия индийци и китайци започват успешен бизнес в родината си и успешно конкурират щатските си учители на световните пазари.

Има и по-умерени гледни точки: в днешния свят не може да се говори за изтичане на мозъци, а за циркулация на мозъци, от която печелят държавите и от двете страни на океана. А ако американците настояват, че е изтичане, то трябва да се каже, че вината до голяма степен е тяхна. Визовата система след атентата на 11 септември е отблъскваща и заедно с това не позволява на емигранта да прави кариера. А само пукането на дот – ком балона доведе до бягството от САЩ на половин милион квалифицирани чуждестранни кадри.

Не се ли крие в това заплаха за неспирното обновяване и технологичното развитие на Америка? Много вероятно, защото проучване показва как от 2000 инженерни и технологични компании, основани в периода 1995 – 2005 г., 25% са имали поне един имигрант като съосновател. А в Силициевата долина този процент достига 52%.

Днес Вадхва е убеден, че ако се подобри визовият процес в САЩ (има предложение да се дават по-лесно визи на мигранти, които разполагат с достатъчно капитал да започнат свой бизнес), отново ще потекат свежи капитали към САЩ и ще могат да се създадат десетки и даже стотици хиляди нови работни места.

Фактори за изтичане на мозък от САЩ са подозрителността към чужденците след 9/11, трудността да се получи виза, сериозният икономически спад в САЩ, както и по-добрите бизнес и трудови възможности в родните страни. Но според някои учени, не е коректно да се търсят само политически и икономически решения за решение за завръщане в родината: освен от инфраструктура, закони, цена на труда и т.н. хората се влияят, даже може би по-силно, от фактори като социални грижи, качество на живота, семейни връзки, етнос.

Не трябва да се пренебрегва и че Индия и Китай сега действително предоставят по-добри възможности за предприемача. Освен това много държави се опитват да заздравят собствения си технологичен сектор със специални програми за насърчаване. Чили например незабавно ще издаде работна виза, ще отпусне 30 000 долара рисков кредит и ще спести 5 годишни наема на технологични предприемачи, които биха искали да се заселят в Южна Америка.

Традиционно САЩ са магнит за талантите, но икономическите проблеми там, както и насочването на американския рисков капитал към проекти в чужбина, обръщат потока. Недостатъците на родните страни на емигрантите спрямо САЩ през последните 5 или 10 години започнаха да избледняват.

За САЩ остава утешението, че със завръщането на мигрантите в родината им, не целият мозък изтича: обучените в САЩ хора запазват връзки в стария си университет и фирма и това насърчава обмяната на знание и пари. Според проучванията, 66% от индийците и 55% от китайците запазват тесни контакти с „домакините“ си в САЩ. Има и шанс за повторна емиграция в САЩ на успелите предприемачи – този път, листвайки индийски и китайски компании на щатската фондова борса, ползвайки услугите на американски юристи и счетоводители.

Според китайски изследовател, време е вместо за изтичане на мозък да заговорим за обмен на таланти. Това е третата вълна на глобализацията: в първата се търгуваха стоки, във втората капитали, а сега – таланти.

По материал на Wharton