След като през миналата седмица акциите на UniCredit, най-голямата италианска банка по активи, се сринаха с близо 10%, довеждайки пазарната й капитализация до около 26 милиарда евро, днес те поскъпват с 0.9%.

От една страна това е техническа корекция, но от друга се дължи на очакванията все пак Гърция да приеме нови мерки за икономии. Подобно развитие ще успокои пазарите и ще ограничи възможностите на международната агенция Moody's да изпълни заплахата си за намаляване на рейтингите на италианските банки.

Но проблемите на UniCredit съвсем не свършват с дъговите сътресения в еврозоната. Според допитване до 20 анализатори, направено от Bloomberg, италианската банка ще се нуждае от 6 милиарда евро допълнителен капитал, за да изпълни изискванията по Базел 3.

На срещата на представителите на регулаторните органи през този уикенд в Базел беше взето решение че 30 от най-големите, системно важни банки в света ще трябва да повишат капиталовите си резерви по Стълб 1 с 2.5 процентни пункта, спрямо сегашните 7 на сто.

В същото време регулаторите отказаха искането на европейските кредитори да използват за целта хибриден капитал като конвертируеми облигации. Тоест, за да повишат коефициентите си на капиталова адекватност, банките ще трябва да използват само обикновени акции и печалбите си.

Кредиторите задружно започнаха лобистка кампания срещу допълнителните капиталови изисквания. Според тях кумулативният ефект от подобни мерки би бил негативен за глобалния икономически растеж. Освен това много от банките започнаха да търсят начини да излязат от категорията на системно важните финансови институции.

Освен най-голямата италианска банка сред компаниите, които се третират като системно важни и ще трябва да увеличат капитала си са HSBC Holdings, Bank of America, Citigroup, Deutsche Bank, BNP Paribas, Credit Agricole, Societe Generale, JPMorgan Chase, Barclays и Royal Bank of Scotland Group.

Други две финансови дружества, испанската Banco Santander и швейцарската Credit Suisse, ще бъдат изправени пред необходимостта да наберат общо 62 млрд. евро допълнителни капитали, за да изпълнят изискванията на Базел 3, според анализ на Mediobanca.

Решението на регулаторите е част от основния ремонт на капиталовите изисквания на Базелския комитет.

Предложенията ще бъдат разгледани от Съвета за финансова стабилност и след това ще бъдат подложени на публично обсъждане в групата от Базел, която обединява министрите на финансите, длъжностни лица, управителите на централните банки и регулаторните органи от 20-те водещи световни икономики.

По принцип изискванията трябва да бъдат изпълнени до 2019 г., но пазарите, както и регулаторите оказват натиск върху финансовите компании да наберат нужните капитали доста по-рано, в рамките на следващите 2 години. Банката за международни разплащания вече изиска от кредиторите да увеличат капитала си преди правила да влязат в сила.

Според банкерите обаче подобен натиск за ограничаване на риска във финансовия сектор не взима под внимание два много важни фактора – дълговата криза в еврозоната и тоталния провал на втория пакет от количествени улеснения на Фед да стимулира възстановяването на икономиката на САЩ.

Първият фактор прави всяко увеличаване на капитала в момента твърде рисково и скъпо начинание. Вторият фактор води до необходимост от облекчено финансиране и евтин кредитен ресурс за американските компании. Така притискането на банките да увеличат капиталовите си бази ще има пряк негативен ефект върху икономическия растеж на развитите страни. Още повече, че от разгара на финансовата криза през 2008 г. насам, рисковете от фалит на системно важни банки значително са намалели.