Домакинствата в България са внесли през месец септември в банките 393 милиона лева, сочи най-новата парична статистика на БНБ. Това означава, че се запазва и дори усилва тенденцията за силен ръст на депозитната база в банковия ни сектор. Ръстът на депозитите през септември на годишна база е 13.5%. Депозитите на домакинствата възлизат на 29.461 млрд. лева.

 

Общо депозитите на неправителствения сектор възлизат на 47.135 млрд. лева и прирастът им е по-бърз през септември, отколкото беше през август. Депозитите са нараснали с общо 301 млн. лева, като прирастът на домакинските и фирмените депозити компенсира спада при депозитите на финансовия сектор. Фирмените депозити за деветия месец на годината са нараснали с 337 млн. лв., а на финансовите предприятия са намалели с 428 млн. лв.

 

При кредитирането през септември се наблюдава ръст, макар и не толкова изразен, както при депозитите. Отпуснатите нови кредити през месеца са на стойност 247 млн. лева. Годишният темп на нарастване на кредитите е 2.2%, докато през август беше 3.3%.

 

Нефинансовите предприятия са кредитирани с нето 233 млн. лева нето през септември. Общият размер на фирмените кредити достига 32.647 млрд. лева. Кредитите за домакинствата възлизат на 18.97 млн. лв. към края на месеца, тоест намалели са с 10 млн. лв. Спрямо същия месец на 2010 г. се наблюдава 0.4% понижение. Минимален ръст има при ипотечните кредити, докато пазарът на потребителски кредити се свива.

 

Да обобщим, през септември виждаме следните по-изразени тенденции. С двойно по-висок темп от средните стойности за годината домакинствата депозират парите си в банки. Финансовите компании изваждат парите си от банките, където ги държаха заради изгодните лихви. Фирмите продължават да отчитат печалби, но вместо да ги инвестират, в началото на есенно – зимния период те предпочитат да ги вкарват в банки.

 

От страна на кредитирането, свиването на потребителските кредити, откъдето идва и общо понижаване на кредитите за домакинствата, очевидно се дължи на слабата икономика и ниското доверие, при висока безработица и замръзнали работни заплати. Положително е, че банките са превърнали почти 60% от събраните депозити във фирмени кредити. Банките продължават да свиват кредитирането на финансовите компании.

 

Според методиката на БНБ, по последни данни – а те са към края на юни – проблемните кредити достигат 13.53%. Нетните чуждестранни активи в страната се покачват с 26.4% на годишна база, но на месечна се свиват с близо 300 млн. лв.

 

Данните за паричните агрегати показват незначителен ръст на парите в обращение в рамките на месец септември /под 30 млн. лв. до 7.379 млрд. лв./ Годишният прираст на този показател е 4.3%, изпреварвайки инфлацията от 3.1%. Заради продължаващия депозитен поток към банките, ръстът на паричния агрегат М2, в който се отчитат и различните категории депозити, достига 13.2% на годишна база.

 

С две думи, влагайки парите си в банките, които от своя страна се затрудняват да трансформират депозитите в надеждни кредити, спестовниците неволно допринасят за забавяне активността на икономиката. Пазарното стопанство работи с пари и когато няма достатъчно пари, то не работи добре.