Строителството на ритейл паркове и дискаунд вериги вече набира скорост у нас. Преди време експерти от имотния бранш дори прогнозираха, че подобни обекти ще бъдат приоритетни пред моловете, нашумели в последните години. На фона на замразените проекти за големи търговски центрове, с пълна пара текат строителните работи по няколко ритейл парка. Предимствата – големи магазини с предлагане на разнообразни стоки и услуги, струпани на едно място, ниски цени, удобен паркинг, избор между нови за пазара марки и други.

Какви са изгодите за търговците и потребителите, които се насочват към ритейл парковете, какви са перспективите за развитие на тези проекти у нас, както и как ще конкурират моловете – коментира Иглика Йорданова, мениджър „Търговски площи” в Colliers International.

 

Какви са перспективите за развитието на ритейл парковете в България?

Ритейл парковете са успешни навсякъде по света и особено на пазари, които са ценово чувствителни, както е в момента. Тези проекти предлагат преимущества както за купувачите, така и за наемателите.

От една страна, този тип проекти спестяват време на купувачите, тъй като под един покрив се помещават няколко големи магазина, напр. хранителен хипермаркет, магазин за мебели и обзавеждане, за електроника, черна и бяла техника, вериги от типа „Направи си сам” /строителен хипермаркет/. Това е практично решение за забързания начин на живот. От друга страна, търговците също имат интерес да присъстват в такъв проект – наличие на голяма площ, синергия с други допълващи се магазини, леснодостъпна локация /ритейл парковете са разположени на възлови локации, на ключови пътни артерии в покрайнините или извън града, разполагат с голям и леснодостъпен надземен паркинг/ и не на последно място - добри наемни нива.

Какъв е потенциалът за развитие на подобни търговски площи у нас?

Търговските паркове предлагат алтернатива на „задръстените” централни търговски улици и моловете. Ключов фактор при тяхното планиране е разполагането им на лесно достъпни локации обикновено в покрайнините на големи населени места, съответно - при сравнително ниска цена на земята и ориентирането им към домакинствата с автомобили. По-ниската себестойност на инвестицията, наличието на повече от достатъчно паркинг места и близостта до главни транспортни артерии привлича интересни за потребителя търговски формати, които предлагат богат продуктов асортимент в ниския ценови сегмент.

Тенденцията за увеличаване мобилността на българина заедно със сравнително високата ценова чувствителност на средностатическия потребител у нас и изискването за повече удобство при пазаруването са предпоставка за доброто позициониране на подобни проекти у нас. Това, заедно с експанзията на международните търговски вериги от различни сегменти на българския пазар, определя засиления инвеститорски интерес към подобни проекти и перспективите за тяхната реализация в следващите 2-3 години. В бъдеще очаквам развитието на нови проекти не само в София, където ще наблюдаваме конкуренция от няколко проекта от този тип, но и в по-малките градове на страната, където ритейл парковете ще се окажат успешния формат поради гореизброените фактори.

Колко ритейл парка действат в момента в страната? Какви са техните основни наематели?

Форматът „ритейл парк” по правило би трябвало да включва минимум три ключови обекта, изпълняващи функцията на основни трафик генератори – хипермаркети за хранителни стоки, „Направи си сам”, електроника или мебели и други разнообразни по големина и предназначение обекти, разположени на площи от 200 до 3 000 кв.м. В България пазарът на подобни формати все още е изключително млад – първият ритейл парк отвори врати в Пловдив в края на 2008 година. Разположен е върху 23 000 кв.м отдаваема площ и стартира с първия Baumax, Пикадили и Техномаркет като ключови оператори. Факт е, че в страната съществуват различни търговски проекти, където оператори от различни продуктови сегменти се позиционират заедно с цел привличането на критична маса потребители – най-разпространеният пример е хранителен супермаркет заедно с магазин за електроника. Но ако трябва да говорим за класическия формат „ритейл парк” в България, бихме могли да посочим не повече от 5 функциониращи проекта.    

Какъв е профилът на клиентите?

Целевата аудитория на ритейл парка е средностатистическото семейство, разполагащо с личен автомобил и търсещо удобство и разнообразие от продукти на едно място срещу добра цена.

Колко са ритейл парковете в строеж и с каква площ са?

В момента има няколко проекта от този тип, които са в процес на изграждане, включително Ритейл Парк Средец, ритейл Парк Вазов и Black Gold /с приблизителна обща отдаваема площ 100 000 кв.м./, като се очаква да открият в началото на 2011 г.

Как по-точно се конкурират ритейл парковете с моловете? Какво е общото и какво – различното, в двата типа търговски центрове?

Ритейл паркът предлага на търговците възможност да представят продукцията си на големи площи при значително по-нисък наемен разход в сравнение с моловете. Като микс от търговски обекти и оператори молът обаче покрива много по-широк спектър от видове оператори – както от  ниския, така и от високия ценови сегмент, докато ритейл паркът е ориентиран основно към “warehouse” предлагането.  Концепциите на двата формата са много различни и по-скоро се допълват като търговски дестинации, отколкото да се конкурират директно. Затова и не можем да дефинираме такава взаимозависимост, която да предизвика фалит на единия формат за сметка на другия.