Посланието на президента на Румъния Траян Басеску е мрачно, но поне е последователно – пише Financial Times в днешния си брой. „Приоритетът ни и фискалната консолидация, а след това ще гледаме как да растем“. От президентския си дворец в Букурещ бившият капитан на петролен танкер защитава непоклатимата си увереност, че през следващата година икономиката на Румъния ще отбележи растеж. Но много икономисти не са чак толкова убедени в това – Румъния изживява една от най-тежките рецесии в Европейския съюз и е въвела сред най-строгите мерки за икономии.

Ръстът в Румъния преди кризата беше подхранван от кредитната експанзия. Заплатите и пенсиите неразумно бяха повишени, като това наложи през април 2009 г. страната да потърси помощ от Международния валутен фонд в размер на 20 млрд. евро. Но взетите мерки бяха половинчати и бюджетният дефицит остана 7%, което наложи през 2010 г. да се вземат по-драстични мерки. Заплатите в публичния сектор бяха намалени с една четвърт, социалните плащания с 15%, докато ДДС беше повишен от 19% на 24%. Инициаторът на всичко това, дясно – центристкото правителство на Емил Бок, се отърва на косъм от два вота на недоверие.

От две години БВП на Румъния спада. Рецесията не беше сред най-дълбоките в ЕС, но само Латвия, Естония и Ирландия страдаха по-продължително от Румъния – седем последователни тримесечия на отрицателен растеж.

За разлика от съседните си държави, които се връщат в играта, пише FT, и през третото тримесечие БВП на Румъния спадна. Така Румъния дава мрачен пример за страни като Гърция и Ирландия, които са още в началните етапи на ръководените от МВФ спасителни операции. Но Басеску настоява: очакванията за 2011 г. са 1.5% икономически растеж. Това са оценките на МВФ, ЕС, нашите оценки – че ще имаме малък растеж ... основан главно на инвестициите.

Иневстициите, които той очаква може би малко оптимистично, ще дойдат основно по линия на ЕС. След като беше присъединена към ЕС през 2007 г., Румъния се справи особено зле в усвояването ан предоставените й на разположение 19 млрд. евро от структурните и кохезионните фондове. Макар и със закъснение, Румъния е пуснала в действие нужните структури за управляване на тези фондове и предстои реализацията на няколко големи инфраструктурни проекта през следващата година.

Износът на Румъния нараства, но изостава от силата на износа на Полша, Чехия, Словакия, които днес се оказват важни и евтини доставчици на западна Европа. А консумацията на Румъния е замръзнала без изменение, като през януари предстоят поредните суъкращения на правителствените разходи.

Румънски коментатори обясняват на FT: хората се адаптират към новата ситуация. „Преди те си мислеха, че всичко е розово, че те ще догонят средните доходи в ЕС. Сега те имат по-малък интерес да консумират“.