Бившият премиер и президент, настоящ премиер и най-вероятно бъдещ президент на Русия Владимир Путин днес публикува на предизборния си сайт обширна програмна статия, в която споделя виждането си по политическите, икономическите и социалните проблеми на развитието на страната. Изборите за президентския пост са насрочени на 4 март.

Путин в началото акцентира върху самоопределянето на Руската федерация в международен план и осигуряването на стабилно развитие на страната. Стабилността не е едно и също нещо със застоя, твърди руският лидер – а е завоевание, което идва само с упорит труд, отвореност към промените и готовност да се пристъпва наболелите реформи.

В историята на Русия постоянно се повтаря стремежът на част от елита й за скок напред, за революция вместо за постъпателно развитие. Но според Путин целият руски и световен опит говорят, че резките промени са пагубни. В Русия се наблюдава и противоположната тенденция: застой, конюнктурност – които винаги се съпровождат с високо ниво на корупция.

Тези две тенденции са ограничавали руската политика, още повече, че в страната доскоро е нямало развито гражданско общество. Путин предупреждава, че значителна част от населението може да бъде привлечено от гръмки лозунги с образи на прекрасното бъдеще. „Такива неща неведнъж са се случвали в нашата история“.

Путин твърди: тревожа се, че днес у нас на практика не се обсъжда какво да се прави след изборите. Руските граждани трябва да обсъждат не само качествата и недостатъците на политиците – което само по себе си не е лошо – а именно политиките, които възнамеряват да осъществяват едни или други политически дейци.

В центъра на вниманието на политическите програми трябва да са начините за подобряване на живота, общественото устройство, посоката на икономическо и социално развитие. Нужен е диалог за дългосрочния избор и тази статия е призив за такъв диалог, посочва руският премиер, преди да повдигне въпроса „къде сме и къде отиваме“.

По основните параметри на икономическото и социално развитие Русия излезе от дълбокия спад, в който беше изпаднала след краха на тоталитарния социализъм и последвалото разпадане на Съветския съюз. Кризата от 2008/09 г. „изтри“ две години от усилията ни, но въпреки това стигнахме и задминахме равнището на живота на най-благополучните години на СССР, твърди Путин. „Например, продължителността на живота в Русия вече е по-висока от Съветския съюз през 1990 – 91 години“.

Икономиката се развива – това са преди всичко хората, тяхната работа, техните доходи, нови възможности. По сравнение с 1990-те години бедността е намаляла 2.5 пъти. Практически е изчезнало „блатото на бедността“, когато в големите градове дееспособни и активни хора не можеха да си намерят работа или не им се плащаше с месеци. Четирима от петима руснаци днес получават по-високи доходи от 1989 г. - т.е. пика на СССР, позовава се Путин на независими изследвания.

Над 80% от руските семейства днес имат по-високо средно потребление от съветското средно семейство. Осигуреността с битова техника е нараснала 1.5 пъти, до равнището на развитите страни. Всяко второ семейство има автомобил, което е трикратен ръст. Жилищният статус се е подобрил. Не само средният руснак, но и средният руски пенсионер сега потребява повече хранителни продукти, отколкото през 1990-те.

Но най-важното е, според Путин, че за последните 10 години в Русия се оформи значителен слой хора, които на Запад спадат в средната класа. Това са хора с доходи, които могат да избират – да харчат или да пестят, какво да купят, как да почиват. Те могат да избират не само продукти, а и политика. Те са достатъчно образовани, за да вземат съзнателно решение, а не да „гласуват със сърцето си“.

Ако през 1998 г. средната класа в Русия е била 5 – 10% от населението /по-малко отколкото в края на СССР/, то сега различните оценки определят руската средна класа между 20 и 30 процента от населението. Доходите на тези хора надвишават тройно средния доход през 1990-те. Средната класа е тази, която дърпа след себе си страната и тя трябва да продължи да се разраства: категорично заявява Путин и причислява към нея лекарите, учителите, инженерите, квалифицираните работници.

Главната надежда на Русия е високото ниво на образование на населението и преди всичко на младежите, при всички известни проблеми на руската образователна система, посочва премиерът. Днес от младите руснаци на възраст 25 – 35 години, 57% притежават висше образование, сходно равнище е отбелязано само в още 3 страни по света: Япония, Южна Корея и Канада.

Сякаш е време да говорим за всеобщо висше образование, тъй като поколението между 15 и 25 г. показва, че към него се стремят 80% от юношите и девойките, твърди Путин. Той говори за образователна революция, която кардинално променя облика на руското общество и руската икономика.

Дори в икономиката все още да няма работни места за толкова много висшисти, те ще я издърпат след себе си. По-образовани хора означава по-голяма продължителност на живота, по-малко престъпления, по-малко асоциално поведение, по-рационално поведение. Но единствено това не стига, посочва Путин.

Путин обръща внимание на зависимостта на руската икономика от нефта и твърди, че перспективите на подобно развитие вече секват. Още през 2008 г. е имало планове за промяна /но явно кризата е попречила на осъществяването им/. Сега Русия трябва да създаде такава икономика, която да може да поеме новия млад трудов ресурс: 10 – 11 млн. младежи ще излязат на трудовия пазар в следващите 10 години.

Освен това други милиони висшисти не са доволни от сегашната си дейност или са заети в архаични производства, които са здравословно и екологично остарели. Тоест трябва да се създадат 25 милиона нови, високо технологични, добре платени работни места за хора с висше образование. Това е общонационална задача и около нея трябва да се строи държавната политика.

Населението не трябва да е пасивно, нужна е инициатива, допълва Путин. Премиерът също така коментира, че макар абсолютното мнозинство руснаци да искат да виждат страната си велика и силна, те не го показват във всекидневния живот, в местното самоуправление и в реалната благотворителност. Но за щастие, и това през последните години започвало да се променя.

Путин определя като цел на десетилетието решението на проблема за крайната бедност в Русия, от каквато страдали 10 – 11% от руснаците под чертата на бедността. Страните, които отдавна живеят капиталистически, са се научили и да компенсират негативните социални последици на пазарната икономика, учи руският лидер. Специална подкрепа трябва да получат децата от бедни семейства, които искат да учат, и т.н.

Путин коментира причините за световната икономическа и финансова криза от 2008 г. и твърди, че корените й не са само циклични и регулативни, но и създадените дисбаланси: безумно трупане на дълг и подяждане на бъдещето; кризата се гради върху виртуални, а не реални ценности. Неравномерното разпределение на богатството между отделните страни и региони понижава глобалната устойчивост и води до конфликти.

Путин заклеймява „фалшивите същности“, които се крият не само във финансовия свят под формата на деривативи, но и в политиката и социалната сфера. Грешно било и популисткото поемане на задължения от страна на държавата, което в крайна сметка водело до социална безотговорност. „Никой не може да живее по-добре, отколкото работи“ - заявява Путин и насочва фокус към Русия.

„Не играхме на сляпа баба. Икономическата ни политика беше обмислена и предвидлива. Преди кризата създадохме резерви ... В разгара на кризата успяхме значително да повишим пенсиите и други социални плащания. А толкова много хора от опозицията ни караха по-бързо да изхарчим доходите от нефта“.

Владимир Путин също така изказва мнение, че проблемите, пред които светът е изправен днес, не могат да се разрешат в рамките на сегашната система. Те не са конюнктурни, а тектонически. Те са преминаване в нова културна, икономическа, технологична и геополитическа епоха. Светът влиза в дълъг и болезнен период на турбулентност. „Не хранете илюзии“, предупреждава той избирателите си.

Днес еднополярният свят, възникнал след краха на СССР, не може да поддържа глобалната стабилност, а новите центрове на влияние все още не са готови да го направят.

Нужно е международно сътрудничество в рамките на Г8 и Съвета за сигурност и в тази връзка Путин критикува „взаимната подозрителност, идеологическите предубеждения и късогледият егоизъм“. Деструктивен фактор са и „онези държави, които се опитват да експортират демокрация с помощта на силови, военни методи“.

Путин в програмната си предизборна статия намеква за уникалната роля, която Русия е призвана да изиграе днес – заради цивилизация, география, „велика история“ и културен геном, в който се съчетават фундаментите на европейската цивилизация и многовековния опит на взаимодействие с Изтока.

Русия след срива на СССР успя да излезе от огромната дупка, в която изпадна – но за това беше нужна мобилизация на всички ресурси, огромно напрежение. Сега малцина си спомнят, че най-авторитетните експерти в края на 1990-те предричаха на Русия банкрут и разпадане. Ако гледаме с техните очи, днешна Русия е прекомерен оптимизъм, отбелязва още Путин.

Постсъветският етап на Русия вече е изчерпан и е завършил, декларира той. Създадени са всички предпоставки за движение напред, дори при сегашните трудни външнополитически и икономически условия.

„Необратимата глобална трансформация за нас е колосален шанс“.

Путин напомня, че ставайки през 1999 г. премиер, а после президент, той „начело на група единомисленици“ носи значителна заслуга за стабилността, икономическия растеж, повишаването на доходите и запазването на териториалната цялост на Русия. От висотата на постиженията си той вече вижда от кои неща може и трябва да се откаже.

Затова Владимир Путин определя като своя бъдеща цел „завършване създаването“ на политическа система и икономика, които заедно ще съставят „устойчив и стабилен, здрав държавен организъм“.

От руски Димитър Събев