Според мнозина действията на Русия по отношение на Украйна са импулсивни и нелогични. Какво всъщност иска Кремъл от Киев? И какви са дълбоките причини за руско-украинския конфликт? Германски наблюдатели търсят отговор пред Deutsche Welle.

Ръководителят на програмите за Източна Европа и Централна Азия към германското дружество за външна политика Щефан Майстер смята, че отправната точка на конфликта е провалът на предишната политика на руското ръководство в Украйна. След свалянето на президента Янукович, на когото Москва залагаше, Кремъл промени стратегията на мек натиск и премина към тотална преса.

Москва преследва при това три основни цели, смята анализаторът. Първата е да запази Украйна в сферата на руското влияние и да не допусне сближаването на Киев с НАТО и ЕС. Втората цел е да изостри отношенията със Запада, за да легитимира Путиновата система на власт. И третата цел е да докаже невъзможността и несъстоятелността на вътрешнополитическа трансформация на режима по подобие на Майдан.

"Става дума за това кой налага принципите и нормативите в постсъветското пространство? Путин с неговата властова система или гражданското общество от типа Майдан?", казва Майстер. Експертът от международбния център за конверсия в Бон, Андреас Хайнемен-Грюдер, споделя това становище. Той търси отговор и на въпроса за дълбоките причини за руско-украинския конфликт и възможните сценарии за по-нататъшното развитие на събитията.

Андреас Хайнеман-Грюдер смята, че в Русия има "култ към харизматичния лидер, който напомня за култа към личността от 30-те години". В тази връзка експертът обръща внимание на крайно ниското ниво на доверие на руснаците в институциите на държавната власт.

Руснаците свързват всичките си надежди само с Путин, който по тяхно мнение може да реши всички проблеми. Според Хайнеман, динамиката на вътрешнополитическите процеси в Русия напомня за ситуацията в Европа между двете световни войни, когато нараства популярността на фашистките движения.

"В Русия има партия-хегемон. Силите за сигурност оказват голямо влияние при взимането на вътрешно и външнополитически решения. И не само елитът на изпълнителната власт, а и много публицисти, свещеници, философи, учени подкрепят власт на Путин", казва той. И това оказва непосредствено влияние върху отношението към Украйна, тъй като Москва иска да наложи собствения си антилиберален модел на държавно устройство върху съседни държави.

Германският политолог от института за евроатлантическо сътрудничество в Киев Андреас Умланд обяснява масовата подкрепа на руснаците за анексията на Крим и одобрението им на политиката на Путин с известна доза "подсъзнателна завист".

"По същество руснаците знаят, че цялата тази система с корупция, олигарси и чекисти е абсолютно ненужна. След поляците, българите и даже сърбите, които подадоха молба за членство в ЕС, сега и украинците също бягат от тази система. Оказва се, че човек може да живее и другояче", казва Андреас Умланд.

Политологът свързва събитията в Източна Украйна и с възхода на крайния национализъм в Русия. "Разбира се, че националистическите идеологии играят голяма роля при легитимацията на руските действия в Украйна. Но движещите сили в конфликта нямат идеологически характер. Те имат за задача да съхранят корупционната система, а не да постигнат някакви трансцедентални цели", казва той.

Според Андреас Умланд в Русия битуват четири националистически идеологии, които трудно съжителстват една с друга. "Има етноцентризъм, при който става дума за етническите руснаци, за руската кръв. Има и панславизъм, чиито последователи, колкото и да е странно, и до днес смятат украинците за братски народ и ратуват за особени отношения с Беларус, Сърбия и България. А в православен аспект - и с Гърция и Кипър", казва експертът.

Третата идеология в списъка на Умланд е евразийската, с различни степени на радикализъм, а четвъртата изповядват онези, които виждат Русия като "алтернативната и истинска Европа", изповядваща традиционните консервативни ценности. Състоянието на националистическа психоза, в което понастоящем според Умланд се намира руското население е "създадено изкуствено, за да бъде прикрита истинската цинична политическа цел - запълване на възникналия вакуум в легитимацията на съществуващата властова система".