По-голямото производство е това, което може да обуздае цените на стоките. Те скачат заради по-голямата консумация и заради факта, че инвеститори пренасят капиталите си от борсите за акции към борсите за стоки и суровини. Такъв анализ направи Васил Симов, изпълнителен директор на Софийската стокова борса. Той посочи, че в България спекула с борсово търгувани стоки не може да има, а зад ръста на цените на нашия пазар стоят глобалните трендове.

 

Господин Симов, казахте, че вие като специалисти по стоковите борси наблюдавате миграция на инвеститори от фондовите борси. Бихте ли откроил кои са суровините, които са атрактивни за тези инвеститори?

 

Този процес започна още през 2009 година, в по-малки обеми, но през 2010 та година като че ли се развихри в цялата си пъстрота. Големите инвестиционни фондове, които разполагат със свободен финансов ресурс, естествено трябва да го вложат някъде, за да изкарат добра печалба. Тъй като вложенията в редица акции и най-вече в недвижими имоти не носеха нужния успех, всички големи играчи на пазара наблюдаваха под лупа цените на стоките на международните борси и видяха, че при тях нормата на печалба преминава 20-30 и повече процента на година.

 

Така че вложенията в основните зърнени култури - пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик; вложенията в някои метали от групата на цветните метали; вложенията в горива, защо не в петролни фючърси, докараха добра печалба през 2010-та година на големите инвестиционни фондове.

 

Смятате ли, че отчетените ръстове от 30% в оборота на ССБ, броя на сделките и на активните участници в търговията бяха обусловени отчасти и от този тип миграция?

 

Категорично не. На Софийската стокова борса всички сключени сделки са с незабавно изпълнение. Това не са фючърсни сделки, при които може да се излезе от позиция по време на срока на действия на фючърсния договор.

 

Аз говоря за международните пазари, където могат да се сключват и така наречените спекулативни сделки. При нас имаме покупка, плащане и доставка на стоката. Но пък цените на стоките, търгувани в България, се влияят от международните цени на стоките. Не може да имаме цена на пшеницата, различна от тенденцията на цената при нея на международните пазари.

 

Така че международните пазари повлияха на цените в България, но 100% от сделките, сключени на ССБ са такива с реално изпълнение, не са спекулативни.

 

Увеличава се броят на търгуващите през ССБ. Има ли сред новорегистрираните участници инвестиционни фондове или пък играчи от чужбина?

 

Всички, които търгуват на ССБ, членовете и брокерите, са български граждани, а интересите, които те обслужват на борсата, не може да се каже какви са. Убеден съм, че има и доста международни интереси, които се осъществяват чрез сделки на Софийската стокова борса.

 

Казахте, че нямаше стока, която да не поскъпна през 2010-та година. Ако зад този ръст стои и по-голямото търсене, възстановяването на икономиките по света, то докъде може да стигне то през 2011-та година според вас?

 

Това е нормален процес. След като броят на населението на земята се увеличава, ще расте и консумацията. До кога ще продължи това и как ще свърши, никой не може да каже, но като мислене и анализ трябва да се настроим за по-голямо производство, от там и за по-активна консумация в количествено отношение, за да не растат цените така главоломно нагоре.

 

Един от факторите за обуздаване скока в цените на хранителните стоки е по-голямото производство. Ако в световен мащаб или ние в България имаме по-голямо производтво на зърно, може да очакваме ръст в цените на стоките, но в по-малка степен.

 

Допълнително, ако помпаме цената на стоките с по-слабото производство, става страшно, защото консумацията се очаква да расте.

 

Добре, вземаме под внимание фундамента, но какъв е делът на спекулата в този ръст на цените в световен мащаб?

 

При нас в България спекула няма, тъй като пак казвам, при нас се сключват сделки с реално изпълнение. Но на международните пазари спекулативните сделки са основните сделки и за това при тях картинката, не че е изкривена, но се влияе от този спекулативен фактор.

 

Ориентацията, движението, посоката на цените на стоките се влияят най-вече от международните пазари и това повлиява на цените на стоките в България.

 

Какъв дял от реколтата си вадят на борсата производителите у нас?

 

Повечето от тях се опитват да ползват и борсата като място за реализация на продукцията си, но не е нужно всички да минават през тук. През борсите в света преминава около 1% от световното производство на стоки. В България не правим изключение.

 

През борсата минава определено малък процент като количества и сделки, но хубавото е, че благодарение на информацията, която ние разпространяваме за цената на продавачите и цената на купувачите, участниците на пазара се ориентират в реалностите. Нашето предназначение е не да се сключват сделки, да се открива цената.

 

Ще ви дам и простичък пример: ако примерно един търговец на пшеница предлага продукцията си на 300 лв. , а купувач я търси на 299 лв. на тон, то сделка няма. Ние не регистрираме сключена сделка, но фиксираме един диапазон, който казва, че между 299 и 300 лв. на тон е цената на пшеницата.

 

Сключването на сделка е задача на съответния търговец, а ние като борса смятаме, че сме си свършили работата когато открием диапазона, в който се движи цената.

 

При представянето на отчета за годината споменахте, че има ръст на делата, които търгуващи водят помежду си. Каква е причината за този факт?

 

Това са епизодични случаи, но причината да споделим и този факт е, че ако преди подобни случаи, при които се търси съда като арбитраж по сделките, са били 1%, то през 2010 та година са вече 2-3%, което е сериозен ръст.

 

Това са субекти на пазара, които сключват сделка, купуват стоката, вземат я, но нямат с какво да я платят. И за да се стигне до принудително притискане да бъдат платените тези суми, трябва да се мине през съд, да се вземе съдебно решение и едва тогава да се предприемат по-активни действия, за да се плати.

 

Както разбирам повечето такива субекти са общини ...

 

Повече от пазарните субекти в България са доста стриктни. Да, имахме през годината случаи, може би 5 или 10, които в никакъв случай не са масово явление, а са изолирани случаи, в които самите общини предпочетоха да се стигне до съд, да извадят съответното решения и това да принуди съответните финансови служби да им отпуснат парите за заплащане на стоката, която вече е доставена.

 

Става въпрос не само за общини, но за детски градини, училища, почивни станции, които са поръчали горива и храни, купени през борсата, консумирани са, а не са платени. Нормално е съответните ръководства да намерят по-сериозен мотив, за да помолят вероятно министерство на финансите да им отпусне нужните пари, за да могат да си заплатят дълга.

 

* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!