Милионите за Пайнер, с които димитровградската чалга ще превземе света, са най-хубавото нещо, което можеше да ни се случи в началото на тази важна нова година. Без този грандиозен куриоз едва ли щяхме да си дадем сметка за това колко вредни могат да бъдат европейските пари. Още повече, че това се случва броени дни след констатацията, че икономиката ни е като наркозависима от тях и явно се нуждае от лечение.

По данни на Института за икономическа политика от постигнатите 1.7% ръст на икономиката през 2012 година, 90% се дължат на усвояването на средства по европейските проекти и програми. Това значи, че без трансферите от европейските данъкоплатци, държавата ни щеше да е отчела една нулева година. Или ако неутрализираме ефекта на европейските пари, щяхме да се окажем с 0 километра нови пътища, без спортни зали и чешмички по обезлюдените села, с огромна безработица и с повсеместни фалити.

По-стряскащото в тази картина обаче е, че икономическите субекти са сякаш затлъстели от лесната баница на европейските субсидии и не са в онази им конкурентна форма, в която имаме нужда да се намират, за да сме спокойни за бъдещето. Така се получава, защото философията на европейските пари изисква просто да ги усвоиш, а не да си ефективен в онова, което правиш. Предприятията изгубиха стимула да се рационализират, да търсят решения, които ще ги задържат на пазара. Подведени от страха, че без европейските пари няма да оцелеят, фирмите в България изгубиха форма и станаха пасивни изпълнители на обществени поръчки.

Пита ли се някой какво би се случило, ако изведнъж този изкуствен стимул се отдръпне и престане да ни крепи?

Европейските пари изкуствено наложиха едни стопански дейности над други, с което бъдещето на продуктивни отрасли бе обречено. Това се случи за сметка на други, които обраха лаврите на европейското финансиране. Спомнете си ентусиазма на онези, които навреме се усетиха да организират семинари за административния персонал на държавните институции. Не че е нещо лошо, но ефектът продължава да не се усеща, въпреки налетите милиони.

Без да се омаловажава помощта на Европа в строителството, екологията и опазването на културното ни наследство, не бива да забравяме, че тези осъществени проекти са също паметник на провала. Вложените в пъстри площадни плочки евра са всъщност пари, които ние трябваше да заделим, а не данъкоплатецът Гюнтер от Франкфурт на Майн. Ние не успяхме да съберем собствени пари, за да оправим собствените си дупки по пътищата, защото през всичките тези години, в които сме равноправни европейци, си избирахме неспособни и нерешителни управници.

Наглед благородната идея за помощ към по-бедните страни - членки на европейската общност не успя да проработи у нас и заради огромния корупционен стимул, който тези пари завихриха със себе си. Подхранващ стремежа за лично облагодетелстване, той няма как да даде като резултат изравняване на обществения ни стандарт с този на другите европейци.

Със сигурност Брюксел е наясно какъв уродлив ефект произвеждат парите от общия пул, когато попаднат на места като България. Ясно е и че санкции като спиране на субсидиите за известно време не са достатъчно мотивиращи за затягане на контрола. Остава въпросът какво още трябва да се случи, за да се опомни Европа, че понякога повече вреди, отколкото помага, за да реагира.

За това си мисля, че това с Пайнер дойде точно на място и със сигурност ще оттекне там, където трябва. Може и да не е със звуците на химна на Европа, изпълнен от ботокс хубавица в такт 7/8, но ще е достатъчно показателно за достигнатия предел.