САЩ в момента са изправени пред своеобразен парадокс, те господстват над целия свят, но тяхната пълна безпомощност е очевидна.

Американската армия е най-добре въоръжената в глобален мащаб, икономиката на страната се възстановява бързо, а от геополитическа гледна точка, Вашингтон има ясни интереси и план за действие.

Въпреки това в момента американската политика не може да потуши множество пожари, които бушуват в най-различни места по света – от Сирия, Ирак и Украйна през Либия и Йемен до Нигерия, Пакистан и Венецуела.

Международният тероризъм набира сила. Кибер-войните се интензифицират, въпреки че американските компании като Google, доминират в глобалната мрежа.

Подемът на Китай и в по-малка степен на Индия води до появата на нови сфери на влияние.

Нито едно от тези стратегически предизвикателства няма да загуби своята актуалност след приключването на мандата на американския президент. Неговият наследник ще трябва да се потруди, за да намери нов смисъл на термина "международни отношения".

Обама никога не е бил изолационист, но усещането, че той попада във все по-голяма изолация, постоянно расте. Във вътрешнополитически аспект една от причините за това беше и остава неговата неспособност да привлече на своя страна Конгреса, когато в центъра на внимание стоят наистина сериозни въпроси. В областта на външната политика това усещане възниква заради неговото странене от останалите водещи световни политици.

В началото на своя първи мандат Барак Обама произнесе много важна реч в Кайро. Мнозина възприеха това как "рестартиране" на изцяло влошените отношения с мюсюлманския свят.

Но в действителност нито президентът, нито тогавашният държавен секретар Хилари Клинтън успяха да превърнат думите си в реални дела. Въодушевен от връчената му Нобелова награда за мир, американският президент пропиля собствения си потенциал за всевъзможни теми като глобалното затопляне и "завоя към Азия".

В същото време за подписването на планираните тогава споразумения за създаването на зони за свободна търговия с Европа или Тихоокеанския регион, както и преди преговорите продължават.

В отношенията с Русия Обама също започна с "рестартиране", което обаче приключи с пълен провал.

На отношенията с Европа беше нанесен сериозен удар във връзка със скандала около шпионажа, извършван от Агенцията за национална сигурност на САЩ.

Напълно е възможно постоянно усложняващите се конфликти да не позволяват да се мисли стратегически далновидно и много често да принуждават политиците да действат спонтанно. Но всичко това не отменя необходимостта да оставаш последователен. Още повече, че много кризи, въпреки тяхната географска отдалеченост, доказаха взаимната зависимост между различните региони.

Например, през 2013 г. Обама заплаши сирийския диктатор Асад с военна интервенция, ако той използва химическо оръжие. Това, обаче, не попречи на Асад наистина да го използва. Какво предприе след това уморената от войни Америка? Нищо. Резултат от тези напразни заплахи на Обама бе присъединяването на Крим от Русия, а и Северна Корея както и преди продължава своите ядрени провокации.

Какво можем да причислим към външнополитическите успехи на Обама? Първо, сближаването с Куба. Второ, операцията срещу терористите от "Ислямска държава" в Ирак, след като европейците се отказаха от решаването на този проблем.

Накрая, неотдавнашното споразумение с Иран. Но за тези постижения Вашингтон трябваше да плати висока цена - охлаждане на отношенията с Израел. За това, важна роля изигра и израелският премиер Бенямин Нетаняху, както и изпълнените с недоверие към САЩ дългогодишни арабски съюзници, които се страхуват от настъпването на шиитската хегемония под предводителството на Иран.

Не би било справедливо да търсим причините за днешните конфликти единствено и само във Вашингтон. Макар че мнозина в Германия обичат да обвиняват във всички беди именно САЩ, европейците трябва да бъдат готови да отговорят на упреците за грешки в областта на сигурността. В същото време Хилари Клинтън, която ще участва на следващите президентски избори от Демократическата партия, вече трябва да се оправдава заради хаотична дипломация като държавен секретар на Обама. /Карл-Теодор цу Гутенберг в Handelsblatt/.