Американският феникс бавно се възражда – пише в коментар за The Telegraph Амброуз Евънс – Причърд. В рамките на следващите 5 години САЩ ще бъде самодостатъчен по отношение на горива и енергия. В редица ключови индустрии трудовото преимущество на Китай ще бъде преодоляно. Текущата сметка на САЩ дори може да излезе на излишък.

Авторът напомня за „революцията на шистовия газ“, която вече превърна САЩ в производител на природен газ номер едно в света, изпреварвайки дори Русия. По-малко известно е, че хидравличното фрактуриране може да се използва и за извличане на петрол от земните шисти, като се очаква скок в доставките от Северна Дакота, Тексас и щатите на Средния Запад. Хидравличното фрактуриране представлява разбиване на скали с вода, смесена с химикали, за да се извлекат съдържащите се в пукнатините нефт и газ.

САЩ е единствената по-голяма петролна държава в света, която миналата година е увеличила производството на суровината, с нето 395 хиляди барела дневно. Според анализатори, полетата в Северна Дакота могат да се сравнят с тези в Северно море. САЩ вече снабдява със собствен петрол 72% от търсенето си, като преди 10 години този дял беше едва 50%.

А според новата информация, до средата на десетилетието САЩ ще започнат да произвеждат по 5.5 млн. барела нефт дневно от земните шисти, което е 10 кратно увеличение от 2009 г. насам.

Така че прогнозите, че САЩ неизбежно ще попадне в спиралата на икономическо и стратегическо западане, по примера на Япония от края на 1980-те, скоро ще изглеждат несъстоятелни. Последиците от това, че САЩ няма вече да разчита на Близкия Изток за своя петрол, са много големи – от геополитическо, енергийно, икономическо естество. Старите военни алианси скоро ще загубят смисъла си за САЩ.

За сметка на това Европа ще става все по-силно зависима от Близкия Изток. Европа освен това ще е по-уязвима спрямо „лихварското“ поведение на олигополите. Но Европа ще загуби не само по тази причина. Твърде скъпото евро пречи на износа, като оскъпява производството вътре в блока. Затова европейските предприятия вече изнасят мощности извън зоната на единната валута.

Заедно с това в Европа спадат и преките чуждестранни инвестиции – сривът е с 63% за периода от 2007 г. до 2010 г. В Италия ПЧИ намаляват с почти 80%, докато в САЩ те нарастват с 5% за същия период. Европейски компании се изнасят в САЩ, като Volkswagen инвестира 4 млрд. в САЩ. И азиатските компании отиват в Америка, като Samsung планира инвестиции от 20 млрд. долара.

Американските компании от своя страна намират все повече аргументи да не изнасят дейности в чужбина, а да си останат у дома – това вече се вижда при Intel, GM и Caterpillar . Според доклад на консултантите Boston Consulting Group, новата тенденция е „Направено Отново в Америка“. Предимствата на Китай по отношение на евтината работна ръка са се стопили от инфлацията, която през последното десетилетие е 16% реално годишно. Китай вече не е „място по подразбиране“ за евтините заводи, доставящи продукция за САЩ.

Скоро ще се види „повратната точка“ при компютрите, електрическото оборудване, машините, автомобилните части, пластмасата и каучука, фабричните метали – а дори при мебелите, твърдят от БКГ. Учудващо големият обем работа, който през последното десетилетие се прехвърли в Китай, започва да се връща обратно.

До 2015 г. разликата между работните заплати в САЩ и Китай /претеглени спрямо производителността/ ще се свие от 22% за китайските заплати спрямо щатските до 43%. А спрямо южните щати, разликата ще намалее до 61%. Ако се добавят разходите за транспорт, технологично пиратство и надеждност на продукцията, производственото предимство отново се връща при Щатите.

До 2015 г. според Бостънската консултантска група 800 хиляди работни места в индустрията ще се върнат в САЩ, което с ефекта на мултипликацията означава 3.2 млн. нови работни места – повече от глътка въздух в Голямата рецесия. Официалните лица в САЩ вече отчитат, че производството в страната става много конкурентно, включително благодарение на евтиния долар. Независимо дали са го направили точно с тази цел, хората във Федералния резерв с нулевите си лихви и напечатаните 2.3 трилиона долара объркаха сметките на Китай.

В тази нова постановка на силите, Европа може да се сърди само на себе си, че се „изпразва“ от производство. Брюксел пусна обща валута, без да разбира колко скъпо може да се окаже това. Тъй като Китай и другите изгряващи страни, които натрупаха резерви за над 10 трилиона долара, се стремят да диверсифицират активите си и да намалят зависимостта си от долара, еврото поскъпва.

Европейската централна банка допълнително влошава нещата /за страни като Италия, Испания, Португалия и Франция/, тъй като умишлено държи лихвата в еврозоната над тази в САЩ, Великобритания и Япония. По тази причина агрегатът M1 в Италия се сви със 7% на годишна база през лятото. Да си носят последиците, посочва Евънс – Причърд.

„Ефектите на валутния курс са незабележими. Нужно е много време да се осъществят – докато старият завод се износва и свежите инвестиции отиват другаде“. Доларът от десетилетие поевтинява, като от 2001 г. е спаднал средно с 37% спрямо валутите на основните търговски партньори. Ефектът е почти същия като от споразумението Плаца в края на 1980-те, което доведе до съкращаване в дефицита по текущата сметка, докато през 1991 г. САЩ отчете търговски излишък.

Според привържениците на концепцията за „американския феникс“ /Чарлс Дюма и Диана Чойлева са автори на наскоро излязла книга със същото име/, преимуществото, което САЩ печели, е само сравнително. Никой не твърди, че САЩ ще има едно здраво икономическо възстановяване. Глобалната рецесия мачка целия западен свят и принуждава към затягане на фискалната политика, също и САЩ. Но Америка запазва силните си карти.

Това се дължи не само на факта, че в САЩ са 16 от водещите 20 световни университета. Щатите са почти единствената икономическа сила в света, в която раждаемостта е над 2.0, в рязък контраст с демографския срив в Япония, Китай, Корея, Германия, Италия, Русия. Прирастът на населението гарантира, че товарът на дълга няма да смаже растежа.

Авторът обобщава: сапунената опера в еврозоната показа защо е от значение това, че САЩ са една нация с един език, с обща памет датираща две столетия назад, с работещи институции и реална централна банка, която е в състояние да подкрепи системата в нужния момент. Така че XXI век ще е по-скоро американски – какъвто беше и двадесети.