Черният списък на Москва, разпространен от властите в Кремъл тези дни е без никакво съмнение най-престижният, в който може да бъдеш вписан…

В него попадат десетки известни европейски политици, включително български дипломат, пише Huffington Post.

Общо 89 интелектуалци и политически фигури имат тази чест, в повечето случаи заради защитата си на суверенитета на Украйна, както например Даниел Коен Бенди или пък Бернар Анри Леви. Други както Брюно Лъру от френската социалистическа партия са в списъка, защото поискаха разследване за руското финансиране на крайно десния Национален фронт във Франция.

В списъка се срещат личности от Белгия, Литва, Германия, Швеция, Румъния или Полша... Логично те са горди да са в него, но и скандализирани от това, че им е забранено да стъпват на руска територия заради критиките към Кремъл. Изпратеният от Москва в посолствата на страните от Европейския съюз документ е много далеч от пълния списък с лицата, на които Русия отказва виза. И това го прави още по-престижем.

Разбира се, с цялото изкуство за пропаганда, което притежава и което познаваме много добре, руският режим обяснява този списък като отговор на западните санкции, но ще му бъде трудно да убеди, че е възможно да сложиш на една маса от една страна правителство, което въоръжава престъпници и сепаратисти, и демократи, чието единствено престъпление е несъгласието им с политиката на Владимир Путин.

Този списък доказва слабостта на режима в Русия и тоталитарните му демони. Почти едновременно с посещението миналата седмица на Марин Льо Пен в Москва и руската дума руският президент подписа закон забраната, на неправителствените организации, оценени като "нежелани". И за това ще бъде необходимо само да бъдат обявени за "чужди агенти" както в доброто старо време на СССР. Това е потресаващо ограничение на свободите в Русия.

Но Путинова Русия привлича и съблазнява, някога интелектуално, друг път материално. Притеснителното от това съблазняване и това лобиране се отнася за няколко определени държави и политически сили. То не е насочено към широката общественост. Но, ако кризата в Украйна продължава, ако стократно нарушеното прекратяване на огъня се превърне в открит конфликт, това отклонение може да натежи повече в политическите ни дебати и дори да разпокъса някои политически семейства в Европа.

Неотдавна Ален Жюпе предупреди за навлизането в Републиканската партия във Франция на остро русофилско течение. Това предупреждение директно се отнася за Никола Саркози и Франсоа Фийон. Тази неразумна любов се разпрострянява сред европейските християн-консерватори: подкрепящи все по-открито ортодоксална Русия. Тя отива много по-далеч от крайната десница до радикалната левица, която вижда възраждането на студената война подкрепящи една ултранационалистическа имперска политика.

На френската политическа сцена за сега управляващата левица се представя най-достойно. Франсоа Оланд бе безупречен в подкрепата си за украинския президент. Неговият министър на отбраната Жан-Ив Льо Дриян направи невъзможното, за да не продаде корабите "Мистрал" на Русия. Въпреки доста ангажиращият договор подписан от Саркози и Франсоа Фийон.

Френската десница не е единствената, която се вслушва в сирените на Москва. Европа е едно сложно пространство, където националните интереси се сблъскват с идеалите. Такъв е случаят с президента на ПЕС – групата на социалдемократите в европейския парламент – Сергей Станишев? Той е против санкциите срещу Русия. Това не е никаква изненада, след като знаем, че той бе лидер на социалистите в България – страна, ужасяващо зависима от руския газ и петрол. Но нито един български политик, нито от ляво, нито от дясно не иска да противоречи на "Газпром" и Кремъл.

Самият Станишев произхожда от русофилско семейство. Роден е в Украйна по времето на СССР, но се образова и прави първите си крачки в Москва, към която пропаганда се включва понякога. Част от приближението му открито подкрепят имперския проект на "Евро-Азия", предложен от Путин.

Президентът на ПЕС с удоволствие говори за Украйна като държава на дясната екстремистка партия "Десен сектор", чийто кандидат реално получи под 1% на президентските избори.

По време на празненствата на 9 май Станишев заклейми фашистката опасност, носейки портрета на Сталин.

Но неговите антифашистки притеснения не убедителни, през 2013 г. неговата пария влезе в коалиция с водещата фашистка българска формация, финансирана от Москва. Неговите приятели от Европейската социалистическа партия се притесниха, но не поискаха оставката му, както това правиха неправителствените организации в България.

При липсата на истинска алтернативна кандидатура Станишев се готви да бъде преизбран на 12 юни начело на ПЕС, освен ако европейските социалисти не се събудят навреме, усещайки, че не може да продаваш европейския идеал на своите най-големи врагове.