Жителите на Южна и Централна Италия са по-почтени при укриването на доходи, отколкото сънародниците им от северните области, сочат данните, които публикува в новия си брой списание "Контрибуенти", издавано от Асоциацията на италианските данъкоплатци и цитирано от БТА.

През първите четири месеца на тази година общата сума на облагаемите доходи се е увеличила с 6.7 %, за да достигне 371 милиарда евро годишно. Същевременно държавата губи всяка година 156 млрд. евро от неплатени данъци.

Най-голямо е нарастването на укритите доходи в областта Ломбардия – 10.1 %, следва друга северна област, Венето, с 9.2 на сто и южната Калабрия с 8 на сто. Най-почтени са данъкоплатците в централната област Умбрия, където укритите доходи са се увеличили само с 4.4 %, както и в южните области Сицилия и Пулия с по 4.5 %.

В класацията на петте най-ненавиждани от италианците данъка на първо място са два общински налога - ТАРСУ /такса за обработка на твърдите битови отпадъци/ и ТИА /такса за хигиенизация на околната среда/. Следват ДДС, акцизите върху бензина, електричеството и метана, както и таксата за телевизионна концесия, повече известна като "данъкът на РАИ" по името на Италианското национално радио и телевизия.

Как обаче, се пита изданието, да изкореним проблема и да намалим дълга, след като властва лоша традиция, която е изкристализирала в една типична за нас антропологична обвивка? Ето защо постановката "аз укривам доходи, защото другите ги укриват" се превръща в инвестиция и неплащането на данъци се приема за разумно действие, тъй като сме убедени, че и други успяват да го сторят успешно и безнаказано.

Избягването на данъци в Италия е извисено до световен рекорд, а са достатъчни само няколко години, за да се събере 100 процента от укритото и безпроблемно да се оздрави общественият дълг. Налице ли е обаче интерес да се намали този дълг, при положение че смисълът на твоя живот е да притежаваш яхта под чужд флаг на пристана в Портофино и да декларираш доход по-нисък от този на една домакиня, чийто съпруг е работник във Fiat, е зададеният в заключение риторичен въпрос.