Новият шеф на Бундесбанк Йенс Вайдман затвърди имиджа си на спестовник: той написа статия за германския вестник „Зюддойче Цайтунг“, в която изтъкна, че Европа трябва да превежда пари на закъсалите длъжници само дотогава, докато те изпълняват бюджетните си планове.

Според Вайдман, еврото ще оцелее дори в случай на фалит на Гърция. „Този стрес тест на еврото е силно нежелан, но единната валута ще го издържи“, посочва човекът начело на германската централна банка. Но въпреки това той уточнява, че последиците от един държавен фалит в рамките на еврозоната ще са сериозни, тъй като чувствително ще повишат несигурността и риска за останалите страни членки и заедно с това ще наложат допълнителни стабилизационни разходи.

Засега не се дискутира сериозно сценарият, в който Гърция не може да гарантира повече плащанията си. Напротив, Европейската комисия, ЕЦБ и МВФ са подготвили втори спасителен пакет за Гърция, в размер между 80 и 120 млрд. евро освен отпуснатите през миналата година 110 млрд. евро – пише Вайдман.

Друга тема за дискусия на високо ниво във финансова Европа е участието на частни кредитори в дълговата криза. Става дума най-вече за т.нар. модел Rollover, в който частните кредитори заменят висящите си плащания срещу нови облигации с по-дълъг матуритет.

Йенс Вайдман пое поста шеф на най-силната национална централна банка в еврозоната само преди седмици. По-рано той беше главен съветник на канцлера Меркел. Той посочва в статията си: „Солидарността не е еднопосочна улица“: в замяна на многото милиарди, които получават Португалия, Ирландия и Гърция, за да могат да плащат дълговете си, те трябва да се ангажират да преструктурират неефективните сектори на икономиките си.

„Ако една страна не изпълнява задълженията, свързани с отпускането на помощ, тогава и основанието за помощ изчезва“, заявява Вайдман. Но той не крие, че фалитът на някоя страна от еврозоната може да доведе до финансов ефект, съпоставим с фалита на Lehman-Brothers през 2008 г.

Относно плана за rollover от частните кредитори на Гърция, германецът категорично заявява: това може да стане само доброволно. Принудително преструктуриране на дълга е свързано с повече рискове, отколкото шансове, тъй като ще настъпи падеж по застраховките от риск при фалит. Банките ще се натоварят с повече плащания, а дълговата криза на Гърция ще се задълбочи.

Същевременно доброволното преструктуриране на дълга изглежда все по-вероятно. Има също така шанс във втория спасителен пакет за Гърция да се допуснат и частни играчи – пенсионни фондове, банки и застрахователи, но някои от страните членки са против. Но като цяло, според централния банкер, „не сме толкова далеч от общо решение на проблема, както някои си мислят“.