Какви промени готви Комисията за финансов надзор /КФН/ в Закона за публично предлагане на ценни книжа, има ли необходимост от Закон за клиринга и сетълмента, както и участва ли Комисията в обсъждането на възможността за единен финансов надзор? С тези и други въпроси се обърнахме към председателя на КФН Петър Чобанов.

 

Когато заехте поста председател на Комисията за финансов надзор казахте, че едно от първите неща, които ще направите е да създадете звено за финансова и икономическа стабилност. Осъществи ли се вече тази ваша идея?

Наистина създадохме такова звено още в самото начало с промяна в правилника и вътрешно преструктуриране, тъй като съвременният подход към финансовия надзор и промените, които се правят в момента на общо европейско ниво, изискват да разполагаме с подобен капацитет за оценка. В момента в дирекцията работят 4 души. Те започнаха да правят своите анализи по отношение на развитието и тенденциите в българската икономика от гледна точка на рисковете за небанковия финансов сектор. Все още се доуточняват различни методологии, които ще бъдат използвани при анализа и това на какво най-вече да се наблегне. Работи се и по системата за ранно предупреждение, която да успява да улови в един по-ранен етап рисковете пред развитието на сектора.

Мислим и за нов формат на годишния отчет на Комисията. Предходната година той не беше одобрен от депутатите и затова смятаме, че с известни промени във формата и съдържанието можем да изразим по-ясно вижданията си.

Как оценявате ситуацията на пазара?

През 2009 г. не се наблюдаваха съществени сътресения в небанковия финансов сектор за разлика от 2008 г., когато имаше доста повече проблеми, които бяха предизвикани от глобалната икономическа и финансова криза. Виждаме, например, в един от секторите, който беше предмет на заострено внимание – пенсионните фондове, че през 2009 г. те успяха да преобърнат негативната тенденция и през миналата година реализираха положителна доходност.

Пробужда ли се вече капиталовият пазар?

Ситуацията на капиталовия пазар трябва да бъде разглеждана в светлината на общата икономическа ситуация. Наблюдава се известно пробуждане в Европа, но за съжаление то не е достатъчно силно към този момент, т. е. налице са някои положителни резултати, които биха могли да повлияят на европейската икономика да реализира растеж през 2010 г., но все още очакванията са колебливи. Често тези прогнози са обект на ревизиране. Така че не можем да твърдим със сигурност, че ни очаква икономическо оживление. Знаем, че икономиката на България следва Европейската с известно забавяне. Трябва да се отнасяме предпазливо към ситуацията и да не очакваме капиталовият пазар да изживее голям бум през 2010 г.

Докъде стигнаха промените в Закона за клиринга и сетълмента? Знаем, че старото ръководство на КФН изцяло беше подготвило този проект и той беше съгласуван с инвестиционната общност, а след това представен и на вниманието на Министерство на финансите. 

При някои от срещите, които проведохме с инвестиционната общност, не бяхме достатъчно добре убедени, че има необходимост от още един закон. Бяха изказани някои опасения, че това би могло да усложни допълнително ситуацията. Затова се ориентирахме към варианта в съществуващата нормативна база да направим необходимите промени. Например, в Закона за публично предлагане на ценни книжа, където с готвените изменения се цели да бъдат законово въведени изискванията на Директива за окончателността на сетълмента в платежните системи и системите за сетълмент на ценни книжа. Ще бъде създаден изцяло нов раздел в закона, който урежда системите за сетълмент на сделки с финансови инструменти, както и процедурите по неотменяемост на сетълмента.  Законово ще се регламентира как ще се организира тази система и кои ще бъдат участниците в нея. Промените могат да се очакват през пролетта. Тогава ще ги представим на вниманието на Министерството на финансите.

Срещнахте ли се вече с новото ръководство на БФБ? Какво обсъдихте?

След като беше избрано ръководството на фондовата борса беше направена среща при министъра на финансите, на която си поговорихме за това какви са общите ни намерения за повишаване на ефективността в системата. Разбрахме се да се установи един нормален, колегиален диалог, който включва и оттеглянето на съдебния иск към КФН, който БФБ имаше по отношение на делистванията. Новото ръководство на БФБ са хора, които са познати на инвестиционната общност и с които сме разговаряли и по други поводи. Мисля, че добре бихме могли да работим с тях.

Разбрахме се, че е хубаво в един недълъг период да се представят необходимите законови промени с цел подобряване на ситуацията, които да конкретизираме в следващите си срещи. Една от тези инициативи за промяна в законодателството е Законът за публично предлагане на ценни книжа.

Стана въпрос и за Централния депозитар и за разработваната стратегия за развитието му с цел да се създаде  възможност за ефективна връзка с останалите депозитари, за да се извършват листвания на наши дружества на различни чуждестранни борси.

Кои, според Вас, са най-належащи мерки, които да се предприемат в следващите шест месеца, за да се подобрят инфраструктурата и ликвидността на фондовия пазар?

Първата е промените в Закона за публично предлагане на ценни книжа, за да се извърши уеднаквяване с европейската практика. Другата е по отношение на Централния депозитар – свързване с останалите депозитари.

От значение е и общата икономическа политика от страна на държавата. Опазвайки фискалната и финансовата стабилност да изглеждаме в очите на инвеститорите като място, в което си заслужава да се инвестира и така да привличаме чуждестранен капитал.

Стана известно, че до дни управляващите ще излязат с конкретно предложение за създаването на единен финансов надзор. Почти сигурно е, че част от надзора ще поеме БНБ, а към Министерството на финансите ще има нова агенция, която ще поеме контрола върху борсата, емитентите, публичното предлагане и търговия с ценни книжа. Вие участвате ли в обсъждането?

Това предложение може да е някакво начало за публична дискусия. До момента станахме свидетели как в различни медии се коментира дали трябва да бъде извършено обединение на банковия и небанковия надзор, кога да бъде извършено, ще бъде ли ефективно и т. н. Това не е потвърдено от официални източници, затова предпочитам да изчакам официално становище преди да взема отношение.

При извършването на реформа от такъв порядък, която е много важна за функционирането на цялата финансова система, трябва внимателно да бъде премислено доколко новата финансова архитектура на надзора ще бъде по-ефективна от съществуващата до момента. Трябва да сме сигурни, правейки нещо ново, че то ще работи по-добре, по-ефективно, ще дава по-добри резултати, ще осигурява по-добри равни условия на пазара от това, което съществува и сега. Докато нямаме подобна степен на сигурност не би трябвало да се пристъпва към реализиране на подобна идея. Като човек с либерални възгледи за икономическото развитие не смятам, че икономическата система е закрепостена и не съм противник на реформите. Но, както казах, е необходимо да има широка дискусия, да се видят плюсовете и минусите на предложението, което ще излезе и да видим в какъв вид ще е то.

Участието на Комисията в този процес е необходимо. За да се създаде нещо ново, ние не трябва да разрушаваме старото, тъй като това са, освен капацитета и потенциала на хората, но и набор от правила и процедури, които се прилагат, част от които в този им вид ще бъдат приложени и от новата или новите институции.

Важно е тези промени да бъдат разположени внимателно във времето, така че да не настъпи период на надзорен вакуум, който няма да осигурява защита както на поднадзорните лица, така и на потребителните на финансови услуги.

Докъде стигнаха преговорите Комисията за финансов надзор да се върне в старата си сграда?

Проведохме разговори за това, какви налични държавни сгради има в София, но към момента нямаме  отговор, че е възможно да бъдем прехвърлени някъде. С цел да се вместим в определения ни бюджет разговаряхме със собствениците на сградата, в която сме в момента и постигнахме едно добро намаление от над 25%, като се ангажирахме да продължим да си посрещаме плащанията редовно, което е от важно значение и за отсрещната страна.

Подкрепяме твърдо политиката на правителството за ограничаване на разходите и постигане на бюджетна дисциплина. Не се намираме във времената на силен икономически растеж, който позволяваше доста по-големи разходи. Не разглеждаме ситуацията с намаляването на бюджета на КФН като уникална. По отношение на всички институции от публичния сектор е предвидено намаление на техните бюджети. Бяхме подготвени за тази ситуация и затова предприехме действия, които да позволят да се справим с този бюджет, като намалихме разходите за издръжка, в т.ч. разходи за охрана, почистване, поддръжка на софтуер и др.

Знаем, че в Комисията за финансов надзор предстоят съкращения. Колко процента от хората ще бъдат съкратени или вече са съкратени?

Процедурата по съкращенията отнема доста време и вече е стартирала, а реално ще се осъществи през март или началото на април. Продължаваме да търсим начини да не се съкращават толкова много експерти, към 20 процента от персонала,  тъй като това са изградени специалисти, чийто капацитет е желателно да бъде съхранен и използван.

Бюджетът на КФН е доста орязан. Вярно ли е, че надзорът изпитва затруднения да плати вноската си в CESR /Комитет на европейските регулатори на ценни книжа/? Уведомена ли е вече институцията и какво ще се случи оттук нататък?

Плащането на вноските към международните организации CESR  и CEIOPS /Комитет на европейските застрахователни и пенсионни надзори органи/обикновено се извършва  до 31 януари. КФН, като надзорна институция от страна членка на ЕС, е задължена да плаща членски внос, но тази година през януари не успяхме, предвид бюджета, с който разполагахме. За този проблем уведомихме българските институции и изпратихме писма на европейските, с които им предложихме тези вноски да бъдат разсрочени във времето.  Предвид намаляването на наема и на останалите разходи, може да се отдели допълнителен ресурс, който да се пренасочи към изплащане на вноските. Първото плащане към CEIOPS вече е преведено, тъй като Комитетът се съгласи на предложената от нас схема за разрочено плащане.  В близките дни ще бъде преведена и първата вноската към CESR.

Надяваме се и на известна финансова подкрепа след средата на годината, когато се очаква преразглеждане на бюджетите.

Кои ще са основните приоритети на КФН през 2010 г.?

Чисто оперативно, трябва да се справим с бюджета, който имаме, като не отстъпваме от позициите, които сме заели. Комисията има добро международно представяне и признание. През декември 2009 г. стартира изпълнението на туининг проект, който КФН изпълнява в консорциум с БНБ и Холандската централна банка. Целта на проекта е подобряване на административния капацитет за  финансов надзор на институциите в Черна гора. Предстои стартирането на подобен проект със застрахователните институции в Босна и Херцеговина.Той ще бъде едно естествено продължение на туининг лайт проекта, който КФН успешно реализира през 2008 г. и беше първият такъв проект, реализиран от българска институция.

С изпълнението на тези проекти, а и с честите си контакти със сродни институции в други балкански страни, Комисията утвърди своя авторитет и е чест консултант по различни въпроси. И тъй като често си задаваме въпроси в публичното пространство в какво можем да бъдем регионални лидери, е нормално едно от направленията да е споделянето на опита, който имаме от процеса на присъединяване към ЕС и уеднаквяване на законодателството.

В дългосрочен план основният стратегически приоритет на Комисията е създаването на условия финансовият пазар да функционира по-ефективно и при по-прозрачни правила. В този дух са издържани и предстоящите промени в нормативната уредба.