В неделя германският индустриален и инженерен концерн Siemens обяви, че се оттегля изцяло от ядрената индустрия. Главният изпълнителен директор на компанията Петер Льошер обясни това пред Spiegel с ядрената авария във Фукушима през март и с „ясната позиция на германското общество и политици да се откажат от ядрената енергия“.

Тази глава за нас е затворена – каза той и повтори, че компанията няма повече да строи ядрени електроцентрали. Така прочутият концерн застава зад германския канцлер Ангела Меркел, която в края на май обяви, че всички 17 ядрени реактора във ФРГ ще бъдат изведени от експлоатация до 2022 г. Siemens има пръст при изграждането и на 17-те реактора, които произвеждат 23% от електричеството в Германия.

От съществено значение за България е фактът, че Siemens е партньор на руския атомен концерн Росатом в смесеното предприятие Атоменергопром. В неговото портфолио влизаше и евентуалният строеж на АЕЦ Белене. Българските активисти срещу втората атомна електроцентрала побързаха да заявят: решението на „Сименс“ за отказ от участие в ядрени проекти за пореден път се потвърждава необходимостта от прекратяване на проекта АЕЦ „Белене“.

По думите на Льошер, Siemens ще продължи да произвежда компоненти за обикновени електроцентрали като например парни турбини, които се използват в конвенционалната енергетика, но биха могли да се адаптират и за АЕЦ. Но изглежда се прави стъпка назад от идеята за бизнес с „конвенционални острови“ - производството на не-ядрените компоненти на площадките на ядрени реактори, твърди BBC.

За Siemens преходът към възобновяеми източници на енергия е „проектът на века“. Директорът на концерна счита, че плановете на Берлин за 35% дял на възобновяемите енергийни източници до 2020 г. са постижими.

Активистите от сдружението БелеНЕ заявяват: „Претенцията, че проектът АЕЦ Белене има западни инвеститори остава отново само голи думи /след отказа на Siemens за участие в ядрени проекти/ ... АЕЦ Белене е полезен и необходим само за развитието на руските енергийни интереси“.

Изходът на Siemens от ядрения бизнес не е учудващ, тъй като само през 2010 г. компанията продаде зелени енергийни технологии за 28 млрд. евро. Затова и българските активисти предупреждават: колкото по-скоро България заложи на развитие на зелените технологии и изостави обречените планове за изграждане на нова АЕЦ, толкова по-печелившо ще е това за всички нас.

Коментарът на Reuters по темата гласи: този ход на Siemens носи най-лоши последици за Росатом, който се нуждаеше от този прочут партньор, за да може да се конкурира с Areva, GE и Toshiba по света. Руско – германският ядрен съюз беше формиран през март 2009 г.

Реакцията на Москва след новината в неделя беше умерена: „Разбираме мотивите за решението на Siemens“, каза говорителят на Росатом. „Siemens трябва да следва линията на германското правителство“. От Росатом засега няма коментари за потенциален нов партньор.

Енергийни специалисти дискутират: за ядрената индустрия един конкурент по-малко е добра новина. Но трябва да сме сигурни, че сега Siemens ще се позиционира много, много агресивно на други пазарни сегменти като газ и ВЕИ.