13 години след като въведохме валутния борд, група водещи икономисти предложиха страната ни да направи следващата стъпка в регулиране на фискалната политика – да въведе и фискален борд. Според тях, за да се случи това, трябва в да се променят текстовете на Конституцията. Идеята на икономистите е там да бъде заложена система от правила, които да не позволяват на което и да е правителство да „развързва кесията за щяло и нещяло”. Какво е това фискален борд, защо е необходим и може ли реално да бъде въведен у нас?

Според последните прогнози за тази година дупката в бюджета ще бъде 4.8 процента на касова основа, което накара група икономисти, обединени в инициативата „Макро Уоч”, да поискат въвеждането на фискален борд.

Факт е, че България трябва да изпрати ясен сигнал за това какво смята да прави с бюджетните си дефицити и въпросът е дали тези бюджетни дефицити, които ние реализираме в момента и които планираме да реализираме през следващите три години, са временно явление, резултат от икономическата криза или по-скоро се превръщат в хронично явление, което в дългосрочен план може да подкопае финансовата стабилност в държавата. От тази гледна точка ние смятаме, че си струва да започне обществен разговор за това необходим ли е на България фискален борд, както ние го наричаме. Това е система от фискални правила, които да гарантират, че имаме устойчив бюджет сега и в по-дългосрочен план, обясни икономистът Георги Стойчев.

Дефицитът догодина ще бъде 2.5%. През 2012 и 2013 г. се очаква хазната да е на минус с процент и половина и с един процент. Край на надеждите за балансиран бюджет. А оттук накъде? Да въведем фискален борд – с това е съгласен и икономистът Димитър Чобанов. Само че нещата не са толкова лесни. Ето какво обясни Чобанов:

Скептично настроен съм към тази идея, тъй като тя изисква едно много важно първоначално условие и то е наличие на много широк консенсус в рамките и на политическата система, и сред хората, че подобно нещо е необходимо. Този консенсус аз поне в момента не виждам как може да се случи. Едно условие за постигане на такъв консенсус би била криза подобна на тази от 1996-1997 година. За съжаление последствията от подобно нещо биха били твърде лоши за България, така че според мен може да се направи опит за някакво постепенно въвеждане на правила, които обаче също ще трябва да преминават през гласуване в парламента, през широки мнозинства, които в момента няма как да се сбъднат. Тоест това, което се вижда поне като практика от политиката на сегашното правителство, е, че то няма желание да съкращава разходи.

Как бихте обяснили на хората, защото вие говорите за обществен консенсус, че тази мярка би имала значение за техния живот?

България дори не е във валутно-курсовия механизъм, тоест дори не е в чакалнята на еврото, така че ако тя води безотговорна фискална политика, подобно на гръцката или дори в по-мек вариант, резултатът при всички случаи ще бъде, че някога може би доста скоро, в рамките на една, две, три години ще трябва да бъде платена цената за тази безотговорна политика. Отлив на чуждестранни инвестиции. То се вижда и сега, че като няма чуждестранни инвестиции, икономиката върви доста бавно. Загуба на работни места – това, което се случва от началото на кризата досега, е, че в България официалните работни места са намалели с около 280 000, което никак не е малко, почти 9 на сто от общия брой и оттам нататък това означава ниски доходи, продължаване на бедността.

Според икономистите фискалният борд може да използва параметрите от пакта за стабилност като горна граница. Един от тях е прагът от 3% за бюджетния дефицит. Най-голямата европейска икономика вече е направила този ход. Миналата година Германия с промяна в Конституцията си въведе подобни правила и ограничения за възможностите на правителството да харчи дефицитно. Тези правила ще влизат в сила поетапно. Процедурите по тяхното въвеждане започват от следващата година и те трябва да са напълно в действие доколкото си спомням от 2016 година. Тоест дори когато имате правила, не е толкова лесно тяхното въвеждане. Икономиката и обществото трябва да се адаптират към тях, защото животът на дефицит и на кредит е като форма на дрогиране – човек свиква с високите нива на разходи и на дълг и му е необходимо известно време на изтрезнее и да се адаптира към едно разумно съществуване, каза икономистът Георги Стойчев.

Тук отново стигаме до темата с политическата воля. В доклада си за съдебната система Европейската комисия ни потупа по рамото именно за политическата воля, но подчерта липсата на резултати. При фискалната политика оценката беше съвсем ясна – процедура по свръхдефицит.