Наскоро от Националното сдружение на общините обявиха, че близо 30 общини са пред фалит заради намалените държавни субсидии, достигащи 30% и заради eфектите на глобалната криза. Светът обаче вече е притъпил сетивността си към думата „фалит” след като тази криза доведе до там фирми, сектори и цели държави аха да фалират и някой ги спасява.

На теория и видяно с хладния поглед на икономиста на фалита трябва да се гледа по-скоро положително и да се оцени преди всичко пречистващото му въздействие. Защото теорията казва, че в криза оцеляват само ефективните структури, другите си отиват, за да отстъпят място на нови, които са направени с повече разум.

Да, но когато става дума за община? И когато става дума за общината, в която аз или вие живеете? И когато става дума за такава, която никой няма намерение да спасява за разлика от цяла Гърция? Или пък такава, където

А/ няма и никога не е имало интернет и дори тези редове няма как да бъдат прочетени или

Б/ и да има кабели, няма кой да плаща за трафик?!

Една такава община е Белица. Да, онази, в която мечките, водени доскоро на синджир от циганите по улиците, живеят живот сред разкош, който не е застрашен от фалит благодарение на задгранични благодетели.

Общината обаче е от онези, които са на ръба.

Безработицата преди кризата е била в рамките на 10%, а в момента официално е 48%. Това означава, че всеки втори е без работа, илюстрира пред DarikFinance.bg ситуацията кметът на града Ибрахим Палев. Първоначално се очакваше да ни съкратят 10% от бюджетната субсидия, после се оказаха 15%, а сега може да излязат 30%, коментира той. Преди жителите на Белица са работели в съседните населени места в строителството, но в момента никой не строи, не купува и не ремонтира. Заведенията в града или не работят вече или имат по една маса. В магазините се пазарува на вересия, което означава, че вече са на път да фалират, казва Палев.

Няма разлика между частния и публичния фалит, обяснява икономистът от Индъстри Уоч Георги Стоев, в отговор на въпрос какво се случва, когато фалира общината Х, а не компанията У.

В крайна сметка като спреш да си плащаш дълговете си, обявяваш банкрут, казва Стоев като допълва, че на корпоративно ниво има активи, които въпреки че фирмата е неплатежоспособна, съществуват физически като капитал и събранието на кредиторите може да ги продаде и да се разпределят парите. При общините, макар че също има активи под формата на имоти, концесионни права и други подобни,  няма процедура, по която кредиторът да започне да се разпорежда с тези права и активи. При това положение изглежда доста странно, че частници се решават да кредитират общини, тъй като нямат гарант за своето вземане, казва икономистът.

На въпроса ми могат ли да вземат кредит докато изплуват, кметът на Белица въздиша тежко и обяснява, че вече имат един заем и втори едва ли някой ще им отпусне. Сегашният е за да се плати на фирмите, които са започнали да изпълняват 5 инфраструктурни проекта в общината по европейски програми за 15 млн. лв. Те трябва да са готови до края на следващата година. И едва тогава общината ще си получи платените на бизнеса пари обратно. Два пъти заем не може, малка община сме, обяснява Палев.

Технически ако една община дължи пари и не може да обслужва своя дълг, вариантите при нея са:

А/ да поиска подкрепа от държавата или

Б/ да спре да обслужва дълговете си и да обяви фалит,

казва Георги Стоев. Според него обаче държавата не трябва да спасява кметове, изпаднали в подобна ситуация. Защото по тази начин ще ги стимулира да взимат още кредити. В момента, в който му дадеш на един корумпиран кмет още пари, той взима още заеми и банките, които досега са го финансирали/вероятно, защото там работят негови братовчеди/, продължават да му дават, защото София в крайна сметка ще му финансира харчовете, казва икономистът.

Задължително  ли е един кмет да е корумпиран, за да се случи това? Не е задължително, казва Стоев, но традицията е такава, че този кмет, който не може да убеди общинския съвет в балансирането на публичните финанси, който не е достатъчно категоричен и активен в това да го убеди да гласува балансиран бюджет, явно има някаква причина да го прави. Никой няма интерес от дефицитно харчене на местно ниво, така че може би след като даден кмет го прави, той има интерес от това, смята Стоев. Примерна схема за това – ако даден градоначалник иска да намери още 30 или 50 млн. лв., най-вероятно напъва за тези пари, защото близка до общината фирма/фирми ще вземе/ат поръчката и ще изкарат печалба на гърба на данъкоплатците.

Така двете причини за община във фалит се оказват:

А/ зла умисъл или

Б/ неразбиране на икономиката.

Когато една фирма стигне до ръба, започва панически да се опитва да си събере вземанията, ако има такива, за да разплати своите си дългове. Община Белица дължи на фирми около 500-600 000 лева, които не е ясно кога ще си получат. В същото време хората не си плащат данъците, които дължат на местната хазна и би трябвало общината да започне да си ги събира. Но! Ние си търсим парите, но при безработен човек, който няма приходи, откъде да си платят данъците, пита риторично кметът. Хляб купуват на вересия. Има семейства, в които никой не работи и стотинка не влиза. Къща, в коята има едно легло, шкафче и телевизор – какво да му вземеш, пита се Палев.

От сделки с имоти не чака приходи, понеже вече никой не купува. Преди си избирахме инвеститорите, а сега се молим някой изобщо да дойде и ако създаде едно работно място, пак е добре, заключава кметът на Белица.

Някои кметове на общини, които са на ръба на фалита, се заканиха да вдигнат местните такси, които могат, за да добавят малко свеж ресурс в касата. Полезните им ходове в този смисъл обаче не са големи, тъй като за определянето на местните данъци има ограничения, а пък ако теоретично се стигне до рязкото им вдигане, то тогава хората биха могли да гласуват с краката си – като избягат в друга община, коментира Георги Стоев.

Примерът с Белица може да не е показателен за всички общини, които са на ръба, но е симптоматичен. И също илюстрира какво се случва, когато заплютите от всички свестни икономисти спасителни планове, които сега масово се прилагат в глобален мащаб за фирми, сектори и цели държави, няма шанс да бъдат приложени.