Швеция премина през трудна година, както и останалите европейски страни, но за разлика от тях тя успява да се справи с проблемите си. Според Bloomberg от нея могат да се поучат и другите държави в ЕС, особено тези извън еврозоната.

Растежът на най-голямата скандинавска икономика ще се забави до по-малко от 1% през 2012 г., от впечатляващите 4.5% през 2011 г, според Националния институт за икономически изследвания. Швеция разчита основно на износа за останалата част на Европа, и проблемите в еврозоната няма как да не се отразят на шведския експорт.

 

Малко преди Коледа, Riksbank намали основния си лихвен за първи път след 2009 г, до 1.75%. Финансовата институция прогнозира по-нататъшно намаление през тази година, в отговор на по-слаба икономика и по-малка инфлация. Тази перспектива подчертава сериозността на ситуацията и колко ценно е в такива моменти да можеш да понижиш лихвите.

 

Цената на паричната независимост е първият и най-важен шведски урок. Швеция остана извън системата на еврото и през последните няколко години правителството използва възможностите на монетарната гъвкавост в пълна степен.


Riksbank намали лихвените проценти по-рязко, отколкото ЕЦБ и в реално изражение - Федералният резерв на САЩ, от 2007 г. до 2009 г..

 

Коригиран с инфлацията основният лихвен процент падна от 2.25% до минус 1.5%. Централната банка също така предложи нови кредитни и други нестандартни мерки за подкрепа на шведската финансова система.


Фискалната политика играе по-малка роля в стабилната икономиката. Това също е част от наследството на 90-те години на XX век, когато увеличаващите се бюджетни дефицити доведоха до формиране на национален консенсус около необходимостта за ограничаване на правителствените разходи и стабилизиране на публичните финанси.

 

Вторият урок, който дава Швеция е, че фискалните стимули не са необходимо условие за икономическото възстановяване. По време на последната рецесия, правителството не се опита да се противопостави на цикъла и бюджетът остана с излишък. В резултат на това суверенният дълг на страната възлиза на по-малко от 40 на сто от брутния вътрешен продукт, което е впечатляващо развита икономика.

 

Фискалната политика продължава да помага за смекчаване на рецесията и да подкрепя възстановяването, не с преки стимули, а чрез така наречените автоматични стабилизатори, които са сравнително силни в Швеция. Мерки като данъци върху потреблението и щедри обезщетения за безработица отпускат фискалната политика в рецесия и я затягат при растеж, дори ако правителството не я променя.

 

В случая на Швеция този подход не само не задушава възстановяването, а му помага. Запазване на бюджета под контрол, подкрепя доверието на потребителите и инвеститорите. Засиленото търсене на шведския дълг повдига цените на облигациите и прави по-евтино изплащането на дълга. В момента Швеция плаща по-малко, за да заема пари от пазара, отколкото Германия.


Трябва ли други да последват шведския пример? За част от европейските страни, отговорът е ясно "да". Това важи най-вече за тези държави, които още не са приели еврото. Швеция доказва, че членството на еврозоната е грешка.


При липсата на валута за девалвиране и лихвени проценти за намаляване, членовете на Европейския валутен съюз само влошават състоянието на икономиките си, следвайки пътя на Швеция.

 

В момента всички държави в ЕС изглежда считат, че стабилизирането на фискалните им позиции е единственото решение за преодоляване на кризата. Само че страните, които са вързани към еврото не могат, за разлика от Швеция, да компенсират с монетарни улеснения негативните ефекти от съкращаването на публичните разходи в условия на криза.