“Ще видим много повече интервенции сега; ще видим манипулации в огромни мащаби“ - кака портфейлен мениджър коментира за Bloomberg последиците от решението на Швейцарската национална банка да постави валутен таван от 1.20 франка за евро.

Традиционните сигурни убежища се опитват да обезценят стойността на валутите си. Сигурните активи поскъпват в моменти, когато усещането за риск расте. В случая с валутите убежища това може да се окаже пагубно за икономическия растеж на страните, които имат вината, че са стабилни.

Според коментаторите, едностранно взетото решение на швейцарската централна банка прави по-уязвими валутите на Норвегия и Швеция спрямо нежелано поскъпване. В същото време Бразилия и Япония се стремят да овладеят нежеланото оскъпяване на парите си, все по-търсени заради дълговата криза в еврозоната и нулевите лихви в САЩ. Днес всички страни едновременно разчитат на експорта, за да постигнат икономически ръст – а за това е необходима слаба национална валута.

В кошница от 9 основни валути, франкът беше поскъпнал с 16% за последните 12 месеца до 2 септември. Но централната банка в желанието си да спре този ръст и обявявайки, че ще купува неограничено количество чужда валута, се изправи очи в очи със световния валутен пазар, на който всеки ден се въртят 4 трилиона долара.

Залогът е рисков, но ако успее, и други централни банки ще последват тази тактика в процеса, наречен миналата година от бразилския финансов министър Гуидо Мантега „валутни войни“. Тъй като повечето ЦБ вече са смъкнали до възможния минимум лихвите си, най-вероятно те ще решат да помогнат на икономиката с манипулации на валутния курс.

„Всеки ще се стреми да има най-слабата валута в клуба“, коментира търговец. „Това е игра, която не може да бъде спечелена от никого, но това не означава, че те няма да опитат“.

Статистика, обнародвана вчера, показва как Япония само през август е продала 4.5 трилиона йени /58 млрд. долара/, което е най-голямата интервенция от 2004 г. насам. За щастие на Мантега обаче, Бразилия е сред малкото страни, които все още има накъде да свалят лихвите си.

Засега във валутните войни най-добър успех има сякаш САЩ. Доларовият индекс, измерващ стойността на долара спрямо основните 6 търговски партньори, за последната година се понижи с 8%. За да постигне това, Федералният резерв постави нулева лихва и изкупи ценни книжа от пазара на стойност 600 млрд. долара.

След като търсещите сигурност инвеститори са принудени да оставят долара, франка и йената, те ще се насочат към кроните на Швеция и Норвегия, най-вероятно. Но не е ясно колко дълго централните банки ще толерират поскъпването на своите валути, преди да направят ответен ход. За последната година кроната се оскъпи с 4.5% спрямо 9-те основни валути. Финансовият министър и управителят на централната банка вече се заканиха, че ще предприемат действия срещу това.

Анализаторите разглеждат разликата между Япония и Швейцария – и двете страни са изправени пред нежелано поскъпване на валутата, но размерът и системното значение на икономиките е различен. ЯЦБ най-вероятно няма да се реши да приложи тактиката „валутен таван“, защото ако каже, че ще купува долари например по курс 80 йени, вероятно ще й се наложи да купи толкова много долари, че САЩ ще се ядоса.

Франкът е уникален и с това, че поскъпването му беше наистина ексцесивно, докато при повечето други сигурни валути оскъпяването протича по-бавно и дава възможност да се приложат други похвати.

Според Джим О'Нейл от Goldman Sachs, таванът на франка може да изиграе и положителна роля, тъй като ще разколебае обсебените от темата сигурност и ще насочи вниманието им към други инвестиционни възможности.

Говори се, че на заседанието си на 20 и 21 септември, Федералният резерв може да реши да замени краткосрочните ценни книжа в своя 1.65 трилионен портфейл с дългосрочни, за да се опита да намали лихвите по автомобилен лизинг, ипотеки и т.н. Спекулира се, че още днес Bank of England ще възобнови програмата за количествени улеснения.

Върху днешния финансов свят тегне проклятието да живееш в интересни времена: финансовата и икономическа криза изчерпаха традиционния арсенал на монетарната политика и централните банки напрягат докрай целия свой иновативен потенциал. Нещата, които се случват в наши дни, вероятно ще влязат в бъдещите учебници.