Около 60-70 процента от водопреносната мрежа в България е остаряла и трябва да се подмени. Близо 12 млрд. лева са нужните инвестиции за целта до 2020 година - 30 на сто от средствата могат да бъдат осигурени от европейски програми, но останалите ще трябва да бъдат за сметка на ВиК-дружествата, а оттам и на клиентите. Това обясни в интервю за Дарик зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Добромир Симидчиев. Това ще се отрази на цената на водата, но очакванията са скокът да не надхвърли 40 до 50 на сто пред следващите седем години.

Три пъти по-малко са българите, които това лято са засегнати от проблема с безводието в сравнение с миналата година, отчете зам.-министър Симидчиев. Една от причините е, че за разлика от миналата година, когато имаше четиримесечен период на засушаване, това лято превалявания не липсваха. Проблем с водоснабдяването в момента имат 127 000 жителите, 19 области, 68 общини и шест града.

Добромир Симидчиев апелира за комплексен подход, при който паралелно с изграждането на пречиствателни станции да се обърне внимание и на водоснабдяването, защото до момента европейски средства бяха предвидени основно за канализацията и за отпадни води.

Системите, които ние ползваме, в тяхното огромно болшинство идват от 60-те и 70-те години на миналия век. Те са проектирани и изграждани в една друга система, в една друга среда и са проектирани при коренно различни условия, когато съотношението между население и индустрия е било 20 към 80%.

Тоест огромният потребител на вода е била индустрията, това не е само в България. Тогава, 60-те и 70-те години, сме приемали, че ресурсите са неограничени. Неща като ресурсна неефективност, особено за водата, на абсолютно никой не му е хрумвало. И всичките ни производства тогава и съответно системите ВиК са преоразмерявани. Вторият фактор, който може да се характеризира за онзи период е, че те са работени от не особено качествени материали, коментира Симидчиев.

Всеки материал има своя живот и въпреки това, ние сме свидетели, особено за София, имаме тръби в изключително добро състояние от 1910 1911, 1907 година. Над 100 години, които почти не аварират. Особено по селата около София и провинцията това е масово. Има материали от 70-те години, които са в ужасно състояние. Като пример за нискокачествен материал Симидчиев даде Кремиковската стомана, която след 15 години употреба прилича все едно е използвана 200 години.

Всички тези фактори ни поставят в едно положение да имаме един стари системи, които сами по себе си са неефективни, проектирани неефективни. Който да ги експлоатира в момента, той би имал сериозни проблеми, сериозни загуби. Този въпрос според зам.-министъра се решава с пари, с доста пари.