Организацията за икономическо сътрудничество и развитие посочи, че икономическият растеж на България ще остане силен през тази година, като БВП се очаква да нарасне с 3%, преди обаче експанзията да се забави до 2,6% през 2026 г. и след това до 2,4% през 2027 г.
В последния си глобален доклад "Икономически перспективи", оповестен във вторник, ОИСР отбелязва, че
потреблението на домакинствата и правителствените разходи ще продължат да бъдат движеща сила за икономическия растеж на нашата страната. В същото време инвестициите ще бъдат подкрепени от оставащите плащания по фондовете на ЕС и подобреното доверие, свързано с приемането на еврото през 2026 г.
Дефицитът на България скочи до 6,59 млрд. лв. към октомври
Ръстът на износа ще следва търсенето на ключови европейски пазари. Организацията отбеляза, че общата инфлация се е повишила поради възходящия натиск при заплатите, възстановените ставки на ДДС и по-високите цени на комуналните услуги, но ще се забави с забавянето на растежа на заплащането на труда.
ОИСР обаче предупреждава, че продължителното увеличение на заплатите може да забави дезинфлацията.
Силно увеличение на пенсиите, заплатите в публичния сектор, социалните трансфери и инвестиционните разходи, но по-слабите от планираните приходи, могат да изискват корекции на разходите, за да се поддържа бюджетният дефицит в рамките на ограниченията на ЕС, посочва още ОИСР. Умерената фискална консолидация и по-големият акцент върху разходите, стимулиращи растежа, биха помогнали за намаляване на инфлационния натиск и биха подкрепили икономическия растеж.
Структурните реформи за рационализиране на процедурите за развитие на възобновяема енергия и разрешителни за достъп до мрежата, бизнес регистрацията, лицензирането и свързването към комунални услуги биха ускорили зеления преход и биха подобрили бизнес климата, се посочва още в последния доклад на ОИСР.
Според експресната оценка на ОИСР, че икономическият растеж в нашата страна се засили, като БВП на годишна база нарасна с 3,2% през третото тримесечие на 2025 г. Частното и държавното потребление остават ключови двигатели за растежа, подкрепени от нарастващите реални доходи, включително заплатите в публичния сектор, особено в областта на сигурността и отбраната, растежа на кредитите и социалните трансфери. Доверието на потребителите остава високо, а продажбите на дребно продължават да растат, макар и с по-бавни темпове. Растежът на инвестициите се засили, като изпълнението на проекти на ЕС набира скорост след сформирането на ново правителство.
ЕК: Икономическият растеж в България се забавя до 2027 г.
Нивото на безработица спадна до 3,4%, което отразява продължаващото създаване на работни места на фона на силен икономически растеж, като ОИСР очаква стабилизиране на безработицата на ниво от 3% през тази и следващите две години.
Годишната инфлация, според индекса на потребителските цени, достигна 5,3% през октомври, отразявайки натиска върху разходите, обусловен от заплатите, и силното търсене, подкрепено от затегнатия пазар на труда и индексацията на минималните заплати и пенсиите, възстановените ставки на ДДС и по-високите цени на комуналните услуги. С оглед на по-бързото нарастване на разходите за труд от производителността на труда се засили ефекта върху цените от повишените заплати, посочва ОИСР.
За 2025 г. организацията очаква инфлацията в България да достигне 3,8% (спрямо 2,4% през 2024 г.), преди да се забави до 27% догодина и до 2,4% през 2027 г.
Годишният растеж на промишленото производство продължи да се свива през 2025 г., въпреки че показа леко подобрение през септември, посочи ОИСР, като добави, че доверието остава ниско и все по-голям брой фирми отчитат недостатъчно външно търсене. Растежът на износа е възпрепятстван от слабото търсене на ключови пазари, особено в Германия. Растежът на вноса е отрицателен въпреки силния растеж на потреблението и инвестициите, като от средата на 2024 г. насам са натрупани запаси. Последните промени в световната търговска политика, включително по-високите вносни тарифи на САЩ за стоки от ЕС, ще имат умерено косвено въздействие, главно чрез по-слабото търсене от ЕС, предвид ограничените преки търговски връзки на България със Съединените щати.
Според ОИСР предстои фискална консолидация. По-ниските от планираните приходи от ДДС могат да оставят ограничен фискален простор за изпълнение на всички планове за разходи. Предвид ангажиментите за разходи за заплати на държавни служители, пенсии и социални помощи, капиталовите разходи могат да бъдат намалени, за да се поддържа бюджетният дефицит в рамките на тавана в ЕС от 3% от БВП.
Фискалната консолидация се прогнозира за периода 2026-2027 г., ограничавайки растежа на текущите разходи за заплати в публичния сектор и социални помощи, наред с намаляването на капиталовите разходи. Съгласно ангажиментите към НАТО, разходите за отбрана ще се увеличат до 5% от БВП до 2035 г. Европейската комисия разреши на България временно да надхвърли прага от 3-процентен дефицит до 2028 г., съгласно клаузата за изключителни обстоятелства, която се очаква да се използва от 2026 г. нататък. Оттеглянето на енергийните субсидии за бизнеса в сектори като хотелиерството и личните услуги от юли 2025 г. може да добави краткосрочен възходящ инфлационен натиск.
Паричните условия остават като цяло съобразени с еврозоната, но високата ликвидност на банковия сектор и интензивната конкуренция поддържат лихвените проценти по потребителските кредити под средните за еврозоната и подкрепят растежа на кредитирането. След присъединяването към еврозоната през 2026 г. ликвидността може да се увеличи допълнително, тъй като минималните изисквания за резерви ще паднат от 12% на 1%, което потенциално ще изисква по-строги макропруденциални мерки. посочва още ОИСР, като отбелязва, че по-голямата ликвидност, съчетана с подобрено доверие на инвеститорите, би могла да подпомогне инвестиционното кредитиране.
ОИСР смята, че е необходима разумна фискална политика и структурни реформи. Умерена фискална консолидация, съчетана с по-силен фокус върху стимулиращите растежа публични инвестиции в образованието и инфраструктурата, мерки за привличане на български емигранти към завръщане и активиране на пазара на труда, биха помогнали за овладяване на инфлационния натиск, за справяне с дългосрочния натиск от застаряването на населението, за създаване на пространство за разходи за зелен преход и отбрана и за стимулиране на икономическия растеж.
Рационализирането на продължителните и сложни изисквания за разрешителни за инсталации за възобновяема енергия и достъп до мрежата с цифрово обслужване на едно гише би ускорило зеления преход.
Подобряването на бизнес средата чрез опростяване и цифровизиране на процедурите за регистрация на предприятия, лицензиране и свързване към комунални услуги би намалило разходите за правене на бизнес и би привлякло повече капитал, както местен, така и чуждестранен.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase