Синдикатите обявиха за абсурдни промените, заложени в проектобюджета на държавното обществено осигуряване, с които се удължават периодите за изчисляване на болничните, майчинството и обезщетенията за безработица.

Според промените базата за изчисляване на размера на болничните се вдига на 18 месеца, а за размера на майчинството и обезщетението на безработица ще се вземат последните 2 години осигурителен стаж. Лидерът на КНСБ Пламен Димитров посочи и други недостатъци в бюджетната рамка – замразеният размер на минималното дневно обезщетение за безработица и намалените с 5 пъти приходи от професионалните фондове.

В момента обезщетението за безработица се равнява на 60 процента от осигурителния доход, получаван през последните 18 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Държавата предлага периодът да се увеличи с 6 месеца.

„Да са ни нужни девет месеца стаж, за да може да влезем в системата от петнадасет работени, а да ми изчисляваш обезщетението от 24 месеца, за да го получавам аз 12 месеца. Е това вече ако не е нон сенс, здраве му кажи", коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Периодът от 2 години се предлага и за изчисляване на майчинството. Миналата година правителството вдигна този период от 12 на 18 месеца. Майките отново ще бъдат ощетени, коментира Ирина Ролева, която очаква второто си дете.

„НОИ пести по този начин пари от болнични, пари от майчинство, защото преди това го увлечи срока на осигуряване за назад, така че както и да го направят няма да е в интерес на майката и детето", коментира Ролева.

Според синдикатите тези промени ще намалят размера на получаваните обезщетения.

За увеличаване на минималната пенсия ще настояват и синдикати, и работодатели на заседанието на съвета за тристранно сътрудничество. Те се разминаха обаче в становището си за увеличение на минималната работна заплата. Според Димитър Бранков, зам.-председател на БСК, е по-добре да се намерят средства за индексация на пенсиите, а не на заплатите, докато синдикатите настояват за увеличение и на двете.

„По-сериозният въпрос е дали 2012 година ще даде възможност за увеличаване на минималните пенсии. Тези, които получават болшинството от българските пенсионери. Минималната социална пенсия е 100 лв., а минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст е 136 лв. така че преди да говорим за увеличаване на минималната работна заплата, тя върви в съотношение с тези показатели, които споменах, трябва да видим възможностите на по-късен етап да се случи тази индексация“, каза Димитър Бранков от БСК.

Той настоя и за 100 млн. лева субсидия за Българската академия на науките, което е връщане на нивото на субсидията от 2009 г., тъй като вече е изгубена „критична маса от учени”. Работодателите настояват още за административна реформа и платформа за икономически растеж. От своя страна Пламен Димитров от КНСБ дойде с предложение за въвеждане на здравна вноска за хората, които печелят единствено от собственост и капитал, а не от трудови правоотношения, като по този начин ще постъпят още пари в хазната. Димитров настоя минималната работна заплата да скочи от 1 януари, а не както е предложението на кабинета от 1 април. Освен това според Димитров трябва да се увеличат всички пенсии,не само най-ниските.

„2,5 млрд. повече приходи от тазгодишният бюджет, 1 млрд. по-малко разходи, оттам дефицит, който е доста „добър“, тоест малък и за нас подценени приходи, които заедно с възможността за по-голям дефицит дават възможности, фискално пространство за нови политики в разходната част, в това число политика по доходите и пенсиите“, каза Пламен Димитров и допълни: „Това ще искаме – увеличение на минималната заплата от 1 януари, бюджетните заплати и глътка въздух от пенсиите. Надяваме се да чуят нашите мерки за допълнително увеличение на приходите в бюджета, на първо място въвеждане на здравна вноска за тези, които не са по трудови правоотношения и не са пенсионери, но имат доходи от собственост и капитал. Всички хора, които живеят така в момента не плащат здравна вноска по закон, странно защо. Не говоря за онези милион и еди-колко си стотин хиляди души, подлежащи на здравно осигуряване и неосигурени лица, говоря за тези, които законово не плащат“.

Синдикатите настояват и да бъде увеличен максималният осигурителен доход на 2700 лв., за да се вкарат повече приходи в осигурителния бюджет. Те са набелязали и мерки за по-добър контрол на плащането на вноските.