Руската икономика днес живее от „чужди пари“ - коментира експертът Игор Башмаков за бизнес изданието „Ведомости“. През 2010 г. секторът нефт и газ е формирал 23% от БВП на страната, както и 63% от целия стоков износ. Над руската икономика постоянно е надвиснал призракът на евтиния петрол. Отскоро се добавя още една опасност: спад на добива при ръст на вътрешното потребление.

Авторът анализира различните прогнози и сценарии за развитието на въглеводородния сектор на Руската федерация в дългосрочен хоризонт. В много от тях се изчислява, че след 2040 г. добивът на нефт ще достигне пика си и след това ще започне постепенно да се понижава. В други се твърди, че още през 2030 г. находищата ще започнат да дават по-малко.

Не може да се изключи възможността нефтените специалисти да „сплашват“ правителството, за да получат данъчни облекчения. Но дои да е така, факт е, че според експертите в отрасъла добивът на нефт в Русия ще започне да намалява, а според сериозни авторитети това може да се случи още през 2017 г.

Според плановете, през 2050 г. всичкият нефт в Русия ще се добива от находища, които днес все още не са известни, но според властите скоро ще бъдат открити. Което говори, че перспективите са неопределени, а рисковете големи.

В сценария „Господ е руснак“ цената на барел петрол ще е 234 долара през 2030 г., а през 2050 г. ще е 322 долара. Руският нефтен сектор ще се модернизира, добивите ще нарастват, докато приносът на нефта в националния БВП ще спада. Но дори и този най-оптимистичен вариант предвижда съкращаване на добивите след 2040 г.

Сегашните главоломни цени на петрола на световните пазари не успокояват руските енергийни експерти. Те помнят, че краят на Съветския съюз започна тогава, когато цената на петрола се понижи във връзка с временния отказ на ОПЕК да регулира цените в средата на 80-те години. Известни са и други периоди на рязко поевтиняване на нефта, през 2008 г. и 1998 г. например, и двата бяха свързани със сериозни политически и социални сътресения в страната.

Но нещата могат да станат и по-лоши за Русия. Според най-песимистичния сценарий, още през 2011 г. добивът на нефт ще започне да пада. Добивът на природен газ ще достигне пика си около 2016 – 2030 г. В такъв случай, икономическият растеж в Русия ще спре и даже ще започне да се понижава след 2037 – 2038 г.

В този случай, някъде около средата ан 2030-те години или най-късно през 2040 г. Русия или ще трябва да внася нефт, или готови нефтопродукти. Тогава скъпият петрол вече няма да е толкова благоприятен за Москва. Приходите от износ на газ може да компенсират поскъпването на вносния нефт, но само отчасти.

Авторът заключава: въпросът дали в средата на XXI век в Русия ще има икономически растеж е много остър. Дори 2% прираст на БВП ще е възможен през 2040-те години само при високи цени на нефта на световните пазари, предотвратяване на срива в добива, както и модернизация на сектора. Без модернизация, Русия не само няма да запази приноса си в световния БВП, а още през 2030-те години ще започне да се движи надолу.

Стратегията според него следва да е акцент не върху глобалната, а върху вътрешната руска енергийна и икономическа безопасност. Така или иначе, дялът на въглеводородния сектор в руската икономика ще започне да се свива най-късно през 2040 г. Решения за засилване на други отрасли на икономиката, които да компенсират този спад, трябва да се вземат още днес.

Но задачата е наистина много сложна: с промяната се преразпределят приоритети, а съвременният нефтен и газов елит, който оказва въздействие върху държавата, е движен от много интензивен инстинкт за самосъхранение. Модернизацията на Русия неизбежно ще породи политически конфликти.