Голямата Рецесия остави след себе си зеещи рани. Високата и упорита безработица представлява заплаха за стабилността в демократичните държави. Това заяви Доминик Строс – Кан, управляващият директор на МВФ, по време на съвместната проява на Фонда с Международната организация на труда /МОТ/ в Осло.

Строс – Кан обясни, че макар повторната рецесия да не е вероятна, светът все още не е избягнал опасността от сериозна социална криза. 30 милиона работни места е струвала кризата дотук, ¾ от това число в богатите икономики. Глобалната безработица достигна 210 милиона.

Изследване на МОТ и МВФ установява, че младежите на възраст около 20 години, които са виддели ефектите на Голямата рецесия, губят вяра в обществените институции и вероятно тази тяхна нагласа ще се запази през целия им живот.

Икономическият растеж, за който днес се борят богатите страни, изглежда се постига без наемането на нови работници. Трудно е да се осигури нова работа даже за вече уволнените, още повече за онези, които тепърва излизат на пазара на труда. 45 милиона нови работни места трябва да се откриват всяка година, за да се задържи ситуацията в сегашния й – нерадостен – вид.

Всяка рецесия е свързана с ръст на безработицата, но този път цифрите са твърде високи. Половината от безработните в САЩ са без работа повече от шест месеца. Подобно нещо не се е случвало от времето на Голямата депресия.

Въпреки трупащите се дефицити, нови фискални стимули не трябва да се изключват, счита главният икономист на МВФ. Ако те помогнат за преодоляването на структурната безработица, то разходите са оправдани.

Поне до 2011 г. не трябва да има затягане на фискалната политика в повечето развити страни, защото възстановяването може да пострада, твърди още той.

Според Амброуз Еван – Причърд, популярен коментатор на британския консервативен вестник Телеграф, под ръководството на френския социалист Доминик Строс – Кан МВФ започва да звучи по Кейнсиански, като се противопоставя на призивите за строги икономии, издигнати от Републиканската партия в САЩ, от правителството на Германия и британската управляваща коалиция.

Друго заключение в представения от МВФ доклад е, че има връзка между спадащото търсене на Запад и нарастващото неравенство. Такова социално неравенство е наблюдавано единствено през 1928 – 1929 г.

Според някои икономисти високата концентрация на богатството може да доведе до прекомерни инвестиции за сметка на търсенето. Така ще се формират излишни производствени капацитети – и световната икономика ще бъде повлечена в нова криза.