След отмяната на газопровода "Южен поток" от Русия, европейските държави правят нови сделки.
Безплатните неща обикновено са хубави. Въпреки, че някои може да се оплакваха от геополитическите му нюанси, в бизнес отношение "Южен поток" предлагаше добра сделка на Европа. Акционерите на Газпром щяха да платят за изграждането му и газът, доставян по него, щеше бъде евтин, изобилен и надежден, пише The Economist.
Русия обаче изненадващо анулира проекта, обвинявайки намесата за това Европейския съюз, който настояваше проектът да отговаря на правилата на единния енергиен пазар.
България най-зависимата и бедна държава в региона, все още се надява, че "Южен поток" може да бъде спасен. Но други проекти вече са поставени на масата.
Поведението на Русия само ускори плановете за енергиен съюз в Европа. Междусистемната връзка между България и Румъния ще заработи през следващата година. А междувременно ще стартира изграждането на подобен проект с Гърция. Словакия иска газопровод с капацитет 20 милиарда куб. м. от Балтийско море до Балканите. България и Сърбия също планират междусистемна газова връзка. Унгария се надява да съживи отколешните плановете за доставка на газ от Азербайджан до Централна Европа.
Тя също ще се възползва от възраждането на плановете за терминал за втечнен природен газ на хърватски остров Кърк. Този проект ще струва 600 млн. евро и има силната подкрепа на САЩ, които от 2015 г. започват да изнасят втечнен природен газ.
Зад възобновения интерес към тези проекти има само една причина, спирането на "Южен поток".
Въпреки, че капацитетът на терминала в Кърк ще е само 4-6 млрд. куб м., с наличието на междусистемни връзки, той заедно с подобните терминали в Гърция и евентуално в България, може значително да намали зависимостта на Югоизточна Европа от доставките на руски природен газ.
А построявайки терминал за втечнен газ Литва вече успя да договори голяма отстъпка от цените на "Газпром". Балканските страни могат да се надяват да повторят този успех.