В 9:30 часа на 1-ви ноември 1755 година столицата на Португалия е разрушена от нечувано земетресение и пометена от мощно цунами. В града избухват пожари, които бушуват пет дни. От огъня, морските вълни и отломките загиват 40 до 50 хиляди души. Днешните геолози преценяват, че земетресението в Лисабон е било със сила 8.7 до 9 -та степен по скалата на Рихтер.

Алваро Перейра, професор от Университета във Ванкувър, през 2009 г. е отговорил на въпроса, какви са били икономическите и обществените последици от това природно бедствие, толкова подобно на катастрофата в Япония от 11 март. Макар че съпоставки между обществото в Европа през XVIII и Япония през XXI век не са особено уместни, след катастрофата в Португалия се наблюдават процеси, които и днес могат да имат проекции.

Първият извод е, че ако налице е добър мениджмънт при кризи, катастрофата е шанс – на първо място за цялостни реформи в икономиката и обществото. Перейра е категоричен, че въпреки множеството човешки жертви и разрушения, в икономически план и в дългосрочен период Португалия е спечелила от земетресението.

Разрушенията от земетресението се равняват на 32 до 48% от икономическия продукт на Португалия. Първоначалният ефект е инфлация: през 1756 и 1757 г. цените на пшеницата и овеса в Лисабон скачат с 80%, а на ечемика дори с 171%. Строителните материали като дървесина и вар се продават 60% по-скъпо.

Но ръстът на цените е бил балансиран от съответно покачване на заплатите, тъй като заради възстановителните работи се изпитва остър недостиг на занаятчийски труд. Понякога дори кралската фамилия се затруднявала да си намери работници, и неслучайно: по-рано един от най-богатите градове на Европа, две трети от Лисабон са необитаеми, като всички по-големи сгради са се превърнали в развалини.

Следващият ефект е, че кредитът е станал по-оскъден. Огромните разходи за реконструкция са непосилно бреме. При това злото не идва само: земетресението идва в критичен момент за Португалия, когато вносът на злато от Бразилия секва, а през 1756 г. в Европа избухва Седемгодишната война. Финансите на Португалия са толкова отчайващи, че страната е принудена през 1762 г. да помоли Великобритания за заем. Лондон впрочем отказва.

Но всяко зло за добро. Премиер на Португалия по него време е Себастиао Жозе де Карвальо е Мело. Той незабавно се захваща за цялостно престрояване на държавата и икономиката и според професор Перейра осигурява на страната дългосрочни конкурентни предимства. Още през 1780 г. в Лисабон живеят повече жители, отколкото през 1755 г.

Министър Мело, който е успял да спечели доверието на народа, е премахнал бюрокрацията в закостенелите държавни структури. Той се също така е постарал да премахне икономическата зависимост на Португалия от основния й търговски партньор Великобритания. Затова Португалия целенасочено инвестира в „родните“ предприятия – за коприна и хартия, както и в тъкачниците.

Без земетресението тези реформи нямаше да ги има, обяснява Перейра. Или както наскоро заяви държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтътн, „Never waste a good crisis” – никога не пропускай възможностите, които дава една криза.