Отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка в България предизвика силни реакции по света.

The New York Times пише, че фалитът на КТБ, четвъртият по големина кредитор в страната, е първият в Източна Европа след банковата криза в региона през 90-те години на миналия век.

А тъй като банката отдавна е финансов брокер на българския политически и икономически елит, нейното рухване хвърля светлина върху връзките между бизнеса и политиката в България, най-бедната държава-членка на Европейския съюз.

От една от най-малките банки в България в началото на века, КТБ се изстреля нагоре, набирайки средства от много хора в политическия и корпоративен елит на страната. Повечето министерства и държавни фирми държаха парите си там, включително големите енергийни компании.

Пред The New York Times, Георги Ангелов, старши икономист в Институт Отворено общество, коментира че "КТБ се заплете с политическа власт, която ѝ помогна да се разрасне много бързо".

"Но този бърз растеж не се основаваше на солидни основи и бе последван от корупционни бизнес практики," допълва икономистът.

Фалитът на КТБ заплашва да доведе до многобройни икономически жертви, според The New York Times. Търговски и работодателски организации предупредиха, че обявяването на банката в неплатежоспособност може да застраши стотици хиляди работни места в България, както и до внасянето на съдебни искове към държавата от големите акционери и вложителите.

Професорът по икономика в университета "Джонс Хопкинс" в Балтимор Стив Ханке, който е един от създателите на валутния борд в в България, посочва, че случилото се с КТБ е част от модела наложен след падането на комунизма в България през 1989 г.

Според Ханке "този смъртоносен коктейл се състои от частни лица със съмнителна репутация, свързани с български политици, на които не може да се има доверие". А подобни миксове "винаги завършват със сълзи", категоричен е професорът по икономика.