Увеличаването на хората, които не плащат социални вноски, и нередовните траншове от държавния бюджет поставят под въпрос дали Националният осигурителен институт (НОИ) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще успеят да съберат необходимите средства за пенсии, болнични и безплатни лекарства за 2009 г. Под съмнение е и плащането на парите за болниците и обезщетенията за безработица и майчинство, показват отчетите на двете осигурителни институции към средата на годината.
Анализът на главния актюер на НОИ Христина Митрева за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) показва, че може да се отвори дефицит от 435.9 млн. лв. в края на годината. Прогнозата й се базира на изпълнението на бюджета на ДОО от януари до юни. Недостигът може да се увеличи с още близо 120 млн. лв., ако годишният трансфер от републиканския бюджет бъде намален с 10%.
Здравната каса също продължава да харчи повече, отколкото са приходите й, според отчета на институцията за юни. През месеца са събрани общо 129.9 млн. лв., което е едва 5.3% от годишния план. В същото време са изразходвани 167.6 млн. лв. за плащания към болниците и личните лекари. За да се закрепи, касата не превежда в резерв допълнителните 2% здравна вноска, която от тази година беше увеличена от 6 на 8 на сто, а ги харчи. Те догодина трябваше да подпомогнат въвеждането на втория стълб на здравното осигуряване чрез включване на частните фондове, както и покриването на допълнителни клинични пътеки за долекуване.
И Митрева, и директорът на здравната каса д-р Румяна Тодорова посочват сред причините за намалелите осигурителни плащания финансовата криза и увеличената безработица. Във вторник националната статистика съобщи, че за трети пореден месец бизнес климатът се влошава и съществува нагласа сред предприемачите във всички отрасли да продължават да съкращават персонал.
Въпреки тревожните данни през последните месеци от НОИ и социалното министерство многократно успокояваха, че риск от спиране на пенсиите и обезщетенията не съществува, тъй като плащането им ще се гарантира от държавата.
Основна причина за юнския дефицит в здравната каса отново е липсата на трансфер от държавния бюджет. Държавата трябва да осигурява социално слабите граждани, пенсионерите и децата и да внася месечно около 55 млн. лв. в касата. През първите пет месеца на годината обаче това не ставаше и касата редовно излизаше на червено. През май Министерството на финансите прехвърли еднократно 276 млн. лв. и се издължи, но през юни пари отново не са преведени. Другата причина е увеличаващият се брой на неосигурени граждани. По данни на НЗОК те са малко над 1 млн. души и в сравнение със същия период на 2008 г. са нараснали с 21 хил.
Общият размер на приходите и трансферите, заложени със Закона за бюджета на касата за 2009 г., е 2.4 млрд. лв. За шестмесечието са събрани 88% от планираните 1.2 млрд. лв. за периода. Въпреки това д-р Румяна Тодорова отрича недостиг на средства, защото институцията е изхарчила по-малко от половината от годишния си разчет. "В касата месечно трябва да влизат по 200 млн. лв. при 8% здравна вноска. От тях 2% трябва да се отделят в големия резерв на НЗОК в БНБ, но на практика това не става, а всички пари отиват за здравни плащания. Повишената вноска спасява засега бюджета на НЗОК", обясни Тодорова. В БНБ като резерв остават старите 400 млн. лв., които бяха натрупани в първите години след старта на реформата. Според Тодорова все още има пари за двете най-рискови области - болниците и лекарствата. Истинската проверка обаче предстои - през август всички болни от множествена склероза и хепатит, които досега са били в листите на чакащите, ще получат лечение и тогава ще стане ясно дали има недостиг на средства за медикаменти и ще свършат ли парите през есента, поясни тя.
Още преди два месеца представители на работодателите прогнозираха недостиг в социалните фондове заради увеличаването на сивата икономика, очакваните масови уволнения през есента и завръщането на значителна част от емигрантите от Гърция и Испания.
Изпълнението на бюджета на ДОО показва, че опасенията на бизнеса се сбъдват. За първите 6 месеца приходите са с близо 389 млн. лв. по-малко от предвидените. Основната причина е, че хората, които се осигуряват, са с 169 224 по-малко от планираното. Анализът на НОИ включва и ефекта от изоставането на осигурителния доход с близо 30 лв. от предвидените 587 лв.
Според главния актюер на НОИ Христина Митрева "намаляването на осигурените лица и задържането на заплатите е резултат от икономическата рецесия в страната, съпроводена с намаляване на заетостта и замразяването или намаляването на инвестиционните програми". Това автоматично се отразява на приходите от вноски от реалния сектор в Националната агенция за приходите. За първото полугодие на 2009 г. те са 1.541 млрд. лв., което е 42.6% от плана за годината. Въпреки тревожните данни преди две седмици управителят на НОИ Сотир Ушев заяви, че изпълнението на бюджета "върви съвсем нормално".
Дупката се уголемява и за сметка на все по-нарастващите разходи заради увеличаващия се брой и размер на обезщетенията, изплащани от НОИ. До края на годината се очаква преразходът да бъде 67.6 млн. лв. Риск има във фонд "Общо заболяване и майчинство", от който НОИ плаща болничните и обезщетенията при бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, заяви Митрева в интервю за "Труд" в понеделник. Най-големият проблем обаче се очертава с парите във фонд "Безработица". От предвидените 101 млн. лв. за цялата 2009 г. към 30 юни са похарчени 99 млн. лв. До края на годината се очаква недостигът да набъбне на 115.5 млн. лв. Според анализа огромният дефицит се дължи на неправилните прогнози на социалното министерство за безработицата.
Според доклада на НОИ единствено разходите за пенсии са с 57.7 млн. лв. под планираните за първото шестмесечие. Основната причина е, че много хора са отложили пенсионирането си за по-добри времена - за първото шестмесечие пенсионерите са с около 9400 по-малко спрямо предвидените. Митрева прогнозира, че многократното увеличение на пенсиите през тази година ще увеличи разходите на НОИ за 2010 г. с още 700 млн. лв. Парите за възрастните няма да бъдат намалявани, но може да бъдат замразени.
Редактор: Николай Киров;
Коментари
0