Бъдещата посока на Китай е "големият" източник на несигурност пред световната икономика в момента, според милиардера инвеститор Джордж Сорос. 

"По-голямата несигурност за света днес идва не от еврото, а от бъдещата посока на Китай. Моделът на растеж, движещ бързото му икономическо развитие, свърши горивото", пише Сорос  в статия за Project Syndicate. 

Според милиардера са налице "нерешени противоречия" в сегашната политика на китайската комунистическа партия, които ще имат дълбоки последици за Китай и света. 

"Китайското ръководство правилно даде предимство на икономическия растеж пред структурните реформи, защото последните, когато се комбинират с фискални ограничения, водят икономиката към дефлационна паника", смята Сорос. 

"Но има нерешено вътрешно противоречие в настоящите политики на Китай: рестартирането на пещите създава експоненциален растеж на дълга, който не може да бъде поддържан за по-дълго от няколко години". 

Докато Народната банка на Китай започна да предприема стъпки за ограничаване на задлъжнялостта през 2012 г., правителството реши да не се съобрази с нейната политика, твърдейки, че забавянето на темповете на растеж може да предизвика бедствие в икономиката. 

През юли 2013 г., Пекин нареди на стоманодобивната промишленост да рестартира пещите, а на централната банка да улесни кредитирането, което позволява на икономиката да се ускори. 

Зависимостта на китайския икономически растеж от достъпа до кредитен ресурс бе илюстрирана в неотдавнашен доклад, публикуван от Сметната палата на Китай, според който дълговете на местните власти са се увеличили с 67% от 2010 г., до 17.9 трлн. юана или 2.95  тлрн. щатски долара към края на юни 2013 г. 

"Един успешен преход в Китай най-вероятно ще доведе до политически и икономически реформи, а евентуален провал ще подкопае все още широко разпространеното доверие в политическото ръководство на страната, в резултат на вътрешни репресии и военна конфронтация в чужбина", смята Сорос. 

Според него има "зловещи прилики" с финансовите условия в континенталната част на Китай и тези, които преобладаваха в САЩ през годините, предхождащи катастрофата през 2008 година. 

Въпреки това, милиардерът признава, че контролът на китайското правителство над икономиката е ключов, и всъщност е основната разлика между двете страни. 

"В САЩ, финансовите пазари са склонни да доминират над политиката, а в Китай държавата е собственик на банките и по-голямата част от икономиката, като комунистическата партия контролира държавните предприятия".