Спасете Европейската централна банка от Гърция! Такъв призив отправя икономистът Мелвин Краус, който вярва, че Европа е на път да даде опасно оръжие в ръцете на гърците, което в крайна сметка може да бъде използвано срещу нея самата. Аргументите в полза на това твърдение са публикувани в сайта presseurop.eu.

Европейската централна банка притежава значително количество от гръцки държавни облигации, които я изправят пред големи рискове и то по-големи, отколкото се смята към момента. Ясно е, че валутата на една страна, чиято централна банка бъде смъртоносно съборена, има малки шансове да оцелее. Атина много добре знае това и се възползва от обстоятелствата. Защо Европа да даде в ръцете на гръцките политици (които не показват и намек на желание за реформи) това опасно оръжие, което може в последствие да бъде насочено срещу нея? Разбира се, рискът от едно такова събитие веднага се прехвърля върху данъкоплатците и това е истинското обяснение за тромавостта, с която действат европейските лидери.

Ако на гръцките политици бъде показано, че шикалкавенето и малките им игрички няма да минат, то те няма да имат друг изход, освен да направят усилие за започване на реформи в страната. Европейският данъкоплатец тогава ще има добра сделка през себе си. Сделка, която му дава някакви гаранции насреща и едновременно с това намалява рискът от фалит на Гърция. Както се казва: Превенцията е по-добра от лекарството.

С насочването на по-голям ресурс в Европейския стабилизационен механизъм, който ще стартира ефективно от 1 юли като постоянен фонд за противодействие на бюджетни кризи в Европа, би могло да се окаже, че спестява пари на данъкоплатците, защото обещанието да увеличиш харченето не означават буквално, че ще парите ще бъдат похарчени.

Без значение дали Гърция фалира или не, Германия вече иска да изключи страната от еврозоната и е ясно, че в момента се опитва да спечели време заради Италия и Испания, които полагат усилия, за да минат от другия бряг. Така че големият страх в момента създава опасността от ускоряване на гръцкия фалит. То е като осата, която умира, но жилото й все е опасно.

Европейските политици не могат да позволят на Гърция да създаде такъв риск. Ето защо трябва да предпазят ЕЦБ, за да не се превърне тя в онова фатално ужилване от умиращата оса. 


Международният валутен фонд също е въвлечен в играта. Колкото повече Европа прави нужното, за да се предпази, толкова по-голяма е възможността МВФ да се притече на помощ със средствата от спасителните си фондове. Европейските лидери гледат на помощта на МВФ сд неохота, а за ЕБЦ обаче, това си е направо игра с огъня, защото ако МВФ реши да не пусне допълнителен паричен транш към Гърция, тя отива към фалит, а ЕЦБ е изцяло изложена на последствията от него. Така че на ЕЦБ не й остава друго, освен да пристъпи към предпазни действия, които да не позволяват на МВФ да влезе в толкова важна роля.

Факторът, който може да дръпне ръчката на гръцкия фалит, обаче е преговорният процес с частните кредитори. Само по себе си споразумението за отписване на част от дълговете не може да предпази Гърция от фалит. "Пострижката" в крайна сметка ще бъде толкова голяма, че няма как да бъде наричана повече "доброволна" и ще бъде приемана от пазарите като форма на фалит. А проблемът е, че никой не знае до ще повлече това след себе си. То би могло да задвижи механизми, по които облигационерите ще потърсят компенсации за претърпените загуби, а може и да направи без стойност гаранциите, които ЕЦБ е издала на банките.

Почти всички усилия на европейските лидери до този момент бяха напразни и не постигнаха нещо значимо и това е причината кризата все още да зее в Европа. Това е може би последният шанс. Ако лидерите се провалят в мисията си за защита на Европейската централна банка, ще се окаже твърде късно както за нея, така и за еврото.