Федералното правителство във Вашингтон да не се бърка в технологиите за добив на шистов газ. За това настоява шефът на енергийната комисия на Тексас, щатът с най-голям добив на природен газ в страната. Същевременно еколозите твърдят, че добивът на шистов газ с „фракинг“ замърсява питейната вода – пише Bloomberg.

Хидравличното фрактуриране, или фракинг, представлява инжектиране на струи вода под високо налягане, смесени с пясък и химикали, което освобождава съдържащите се в земните шисти нефт и газ.

Тексас обаче не иска добивните компании да разкриват какви точно химикали се инжектират в земята чрез фракинг, тъй като това представлява търговска тайна. Тази позиция се защитава от Елизабет Джоунс, председател на Тексаската железопътна комисия. Тази комисия е органът, който отговаря за надзора върху добива на нефт и газ в южния щат.

Джоунс твърди, че отделните щати са по-наясно от федералното правителство относно добива на шистов газ. При това според нея подпочвените води на Тексас никога не са били замърсявани чрез фракинг. „Геологически невъзможно е флуидите да се прехвърлят в подпочвените води, тъй като фракинг се прави на много голяма дълбочина“, казва тя.

Джоунс е член на Републиканската партия и вече е обявила намерение да се кандидатира за сенатор. Тя се противопостави на правителствената намеса в сектора шистов газ по време на работна среща, организирана от енергийния министър Стивън Чу по искане на президента Обама.

По отношение на хидравличното фрактуриране в някои щатски закони зеят големи дупки – твърдят представителите на другата позиция. Собствениците на земята, където се осъществява фракинг, имат право да крият като търговска тайна какви химикали се инжектират на сондажите. Но техните решения засягат голям брой хора, тъй като химикалите могат да проникнат във водата и почвата.

Характерно е, че най-внимателно се пази търговската тайна в щатите, които са най-богати на шистов газ – освен Тексас също и в Мичиган, Арканзас и Уайоминг. В Мичиган това стана миналата седмица, а в другите два щата още преди година.

Според Кейт Синдинг, адвокат на нюйоркската организация „Съвет за защита на националните ресурси“, газовите компании стават все по-притеснени от националната реакция по този въпрос. Затова те се опитват да предотвратят федералната регулация, настоявайки за повече правомощия на щатите за регулация на индустрията.

Ню Йорк вече въведе временна забрана върху хидравличното фрактуриране, преди да изработи нови правила, гарантиращи качеството на питейната вода и въздуха. А във Франция на 1 юни сенаторите започнаха дискусия за забрана на фрактурирането. Още на 11 май Националната асамблея на Франция взе решение сондиращите компании, които използват техниката фракинг, да се наказват с глоби, затвор и отнемане на разрешения за добив.

В отговор на това Exxon, най-големият производител на газ в САЩ, наскоро започна рекламна кампания, която да представи фракинг като безопасна за околната среда дейност. Освен това бизнесът настоява щатите, а не федералното правителство да регулират хидравличното фрактуриране.

Елизабет Джоунс обещава, че още след няколко месеца Тексаската комисия ще започне да формулира правила за състава на течността, която се инжектира в земните шисти. Сред компаниите, добиващи шистов газ в Тексас, са Exxon, Chesapeake Energy, Occidental Petroleum, Marathon Oil, Anadarko, Southwestern Energy.

Технологията фракинг дава възможност да се извлича газ, който преди е считан за недостъпен. Според оценка на енергийното министерство от 5 април, шистовите формации имат потенциала да удвоят газовите запаси в света. До 2035 г. шистов газ може да задоволява почти половината от потреблението на САЩ.

Технологията вече се прилага в Тексас, Луизиана, Арканзас и Пенсилвания. С нейна помощ през последните 5 години производството на газ в САЩ се покачи с 20%, като през 2010 г. добивът е на най-високо ниво от 1973 г. насам. В Тексас през май броят на газовите сондажи скочи с 27% на годишна база. През март в Тексас са добити 587 млрд. куб. фута природен газ, 31% от цялото производство на Щатите.

Директор в Американския предприемачески институт обобщава: щатите, които разчитат на такси и концесионни възнаграждения за голямата част от приходите си, са твърде зависими от енергийната индустрия, за да налагат стриктни правила за фрактуриране. Някой ще бъдат по-строги по прилагане на екологичните регулации, други по-меки. Тези, които печелят много от газовата индустрия, ще са по меките.