За последните две години относителният дял на сивата икономика е намалял с 6 процентни пункта - до 36.8 на сто. Това показват резултатите от проучване в рамките на проекта "Ограничаване и превенция на неформалната икономика" на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/.


Строителството, туризмът и здравеопазването вече не са на челно място по сиви практики. Вместо тях напред излизат електротехниката и електрониката, парфюмерията и козметиката и полиграфията, изненадващо показва изследването.


Настъпило е и преструктуриране на сивите практики в трудовоправните отношения, като работата без договор вече е заменена с работа по договор за сума, равна или малко над минималния осигурителен праг, и допълнително заплащане "на ръка".


Проучването отчита първите положителни резултати от мерките, които правителството предприе за премахване на сивия сектор. От АИКБ смятат, че по-широка обществено-информационна кампания би създала по-трайни нагласи за нетолериране на неформалните практики.

 

Според анкетираните работодатели най-висок практически ефект за ограничаване на сивия сектор са имали новите разпоредби в Закона за обществените поръчки. Те са ограничили противоречивите и непрозрачни процедури и са засилили правомощията на Агенцията за обществени поръчки.

 

Друга ефективна мярка са ежегодните кампании за деклариране и плащане на здравноосигурителните вноски и възможността за проверка на внесените осигуровки чрез издаване на персонален идентификационен номер.

 

От своя страна служителите смятат за най-ефикасни мерки срещу сивия сектор ограничаването на разплащанията в брой над 15 000 лева и съвместните проверки на Главната инспекция по труда и НАП в борбата срещу недекларираната заетост.