Състоянието на банките ще стане ясно чак юли 2016 г. Прегледът на качеството на активите на кредитните институции ще е по данни към края на настоящата година.

Дългоочакваната оценка на качеството на активите на банките, обявена след затварянето на Корпоративна търговска банка през лятото на 2014 г., продължава да се отлага във времето, но поне вече има ясен график и повече детайли как ще се провежда. Той е публикуван в Националната програма за реформи на правителството, с която то поема ангажимент да адресира констатираните от Европейската комисия в нейния доклад за макроикономическите дисбаланси на страната слабости в банковия надзор, пише "Капитал Daily".

Според документа работата по изготвянето на методологията за прегледа вече тече, като провеждането му реално ще започне в началото на 2016 г. и ще приключи през второто тримесечие на годината, след което ще се проведе стрес тест и чак през третото тримесечие, вероятно юли, ще има резултати. Първоначалните заявки бяха цялата процедура да започне още в края на настоящата година, но датата постепенно започна да се измества назад, за да се стигне до сегашната. Според източници на "Капитал" основната причина е да се даде време на банките да изчистят, доколкото е възможно, балансите си и да се подготвят за покриване на евентуални капиталови дупки. Освен това БНБ продължава да е без подуправител, отговарящ за "Банков надзор", чиято фигура е ключова за провеждане на оценката и според банкери, за да е гладка процедурата, е ключово титуляр на поста да бъде избран максимално скоро. Мандатът на управителя Иван Искров и още един ключов подуправител, отговарящ за валутния борд - Калин Христов, изтичат през есента, което допълнително дава основания за забавяне, за да не стане пълна смяна на караула насред протичащата проверка.

По план методологията по подобие на вече проведената от ЕЦБ оценка на активите на 128-те най-големи банки в еврозоната трябва да е изготвена до средата на годината, но следващото тримесечие също е предвидено да бъде посветено основно на планиране. През юли - септември 2015 г. е заложено да се определят предпазните механизми, в случай че оценката на активите или стрес теста на база на нея покажат недостиг на капитал в отделни кредитни институции, който не може да бъде попълнен на пазарен принцип. Освен това до края на годината се предвижда да бъде избран консултант на програмата по преглед на качеството на активите. Заявката е той "да отговаря на най-високите световни стандарти в сферата на тези услуги и ще има опит в провеждането на такава оценка в друга централна банка или регулаторен орган".

Към това и на самите банки ще бъде предоставен списък с дружества, отговарящи на изискванията, които да провеждат конкретните оценки за всяка институция. Те ще трябва да изберат по едно, с което да работят, като разходите за услугите му ще се покриват от самата банка, каквато беше практиката и на стрес тестовете в еврозоната.

Отлагането на стрес теста дава възможност на банкерите максимално да се подготвят за него. Според няколко независими източника от сектора именно върху това ще е фокусирана стратегията на всички институции през тази година, като те ще се опитат максимално да изстискат печалба, с която да могат да покрият евентуални капиталови дупки. За целта вече някои институции са предприели промени тарифите си, с които увеличават такси - предимно за преводи, тегления. Има и опити за свиване и оптимизиране на разходи.

Същевременно голяма част от този генериран ресурс още в рамките на годината ще отива за разходи за обезценка, с което да се изчистят балансите и да се подобрят показателите за покритие. Това вече се наблюдава в публикуваните отчети за първото тримесечие на публичните Първа инвестиционна банка и Централна кооперативна банка. ПИБ отчита 33.5 млн. лв. разходи за обезценка до март 2015 г., което е близо 50% повече от декларираните година по-рано. Това смъква и печалбата й наполовина до 1.47 млн. лв. При ЦКБ също има с 2.6 млн. лв. повече загуби за обезценки, като от банката изрично посочват, че работят с фирми за събиране на вземания и затова декларираните от тях лоши кредити са по-ниски от средните за системата.